Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 1 (2619), 14 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Телевизионна унгарска рапсодия (тривиална като българската)
Български  |  English

Телевизионна унгарска рапсодия (тривиална като българската)

 

Да посрещнеш Нова година в Будапеща „никак не е зле”, както пееше Георги Минчев. Столицата на Унгария е великолепен град, Рибарските кули са възхитителна гледка – в мъглата се издигаха като мистичен замък, обещаващ наслади, но и опасности, все едно си герой в роман на Кретиен дьо Троа. Целият град – за разлика от тъмната и неприветлива София, сякаш сияе, сякаш самите сгради излъчват светлина, а не многото ярки улични лампи. Докато в българската столица сме сякаш в сцена от „Немили-недраги”: „Мъжделивите фенери, що стърчеха на почтителни разстояния по двете страни на улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече увеличаваха мрака.”
Сред всичките тези будапещенски красоти и чародейности, да си включиш телевизора е чисто профанско занятие, но сторих го/сториха ми го – погледах малко и унгарска телевизия. Предимно техния национален канал М 1, него дори ни го пуснаха точно в полунощ местно време за посрещане на новата 2011-а. Веднага отбелязах разлика – унгарците нямат нашата традиция минути пред 12-ия час да се явява държавният глава и да мънка банални поздравления. Нито звучи националният химн, пукат и искрят само фойерверки, след което тръгна фолклорна програма. А след нея – най-странното, се излъчиха политически скечове. Разбира се, не мислете, че от диалога нещо съм разбрал, но пък схванах жестовете – достатъчно красноречиви и достатъчно познати. Някакъв, който играеше политик, вероятно депутат, го интервюираха, той пък се държеше досущ така, както се държат и „българските политици” в нашите развлекателни шоута – достатъчно нахален, достатъчно самонадеян, достатъчно корумпиран. Подаваха му пари под масата, той ги вземаше, след това нещо разпалено обясняваше – сигурно за светлото бъдеще. Впрочем, от 1 януари 2011 точно Унгария е председател на Европейския съюз, така че сигурно и това обстоятелство е повлияло на унгарските телевизионери да тръгнат в следновогодишната нощ да се подиграват на своите властимащи. Тоест, не си мислете, че с това председателство нещо сте направили, то не е благодарение на някакви ваши кой знае какви постижения, просто е рутинна бюрократична процедура и ако не беше латинската азбука, нямаше изобщо да ви се падне. Така че по-кротко, задръжте ентусиазма, ако е редно да го има, той не се дължи на вас, а е въпреки вас...
Изглежда унгарците, също като българите, нямат особени основания за топли чувства към своите политици. Спомняме си например протестите, които спретнаха срещу предишното си социалистическо правителство за това, че брутално ги беше излъгало с предизборните обещания. Днес на власт там е дясноцентристката партия „Фидес” и то с убийствено предимство. Само че телевизионното комедийно шоу не прави диференциации, за него щом е политик – не ми го хвали. Същите настроения, същите иронии, същите недоволства, същите недоверия – поне в България и Унгария, но няма да се учудя, ако и другаде в Източна Европа, пък и не само там, образът на политика е клиширан, тривиализиран и банализиран в една светлина, която, също като фенерите на Вазов, повече сгъстява мрака, отколкото да разпръсква сияния. Оказва се, че по някакъв начин телевизията играе двойна игра към политиците – от една страна е мястото, в което те постоянно се изявяват, изказват своите намерения, оправдават своите постъпки, но, от друга, са онзи неин герой, благодарение на който подигравателната гаргара никога не спира.
И остава спокойствието на сериалите. В Унгария обаче те не са турски, а фламандски – тече продукцията „Амика” за богато семейство, отглеждащо коне и заплитащо различни фамилни взаимоотношения. Все пак, оксидентална дъвка за окото, не ориенталска като тук. Но това не я прави по-малко безсъдържателна. Прочее, като всичко, което е предназначено за телевизията – тази медия на посредствеността, клишето и фалша...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”