От пръв поглед ( кино), брой 44 (2617), 17 декември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Нечовешки стоицизъм
Български  |  English

Нечовешки стоицизъм

 
 
„Иван Георгиев-Рембранда”, 2010, документален, 91 минути, режисьор – Анна Петкова, продуцент – Гала филм: Галина Тонева и Кирил Кирилов; сценарий: Анна Петкова, Юлия Станкова, оператор – Константин Занков, музика – Ценко Минкин, звукорежисьор - Джони Пенков, монтаж: Анета Панова, Теодора Вепшек.
 
Портрет на мъж. Сурово дялано лице. Колекционерът Александър Георгиев вдъхновено говори за него – автопортрет на Иван Георгиев, известен като Рембранда, отказал се от публични изяви през 1966, след като му е отказано участие в ОХИ (с подписа на Дечко Узунов). И не продал нито една картина от нарисуваните близо 1000. Допреди да гледам филма, почти нищо не знаех за този феноменален художник. Хвана ме срам. Държи ме.
Тъй като от 1994 героят й не е на този свят, а и архивът е оскъден, Анна Петкова е избрала стратегията на мозаечното разказване и напластеното преживяване. Тоест, фигурата на Иван Георгиев-Рембранда се оформя постепенно през многобройните му работи и 12 визии за него. И ако колекционерите Александър Георгиев, Асен Найденов и Тома Николов общуват единствено с картините му и могат да си ги гледат по изгрев или залез, сестра му Вяра, Павел Койчев, Николай Майсторов, Любен Диманов, Едмон Демерджиян, светла му памет, Кирил Христов, Огнян Генов, Любомир Савинов, Тома Върбанов имат спомени. Разказват ги. Някои са ведри, други – мъчителни. Всичките са ситуирани в собствената им среда. И, както разказват за харизмата, аскетизма и доброволната изолация на своя нестандартен обект - съученик, колега или близък, колкото и да са познати (повечето от тях), самите субекти рисуват с думи свои автопортрети. И ако Павел Койчев е неизменно чародеен с мъдрото си благородство, а Едмонд Демерджиян – с необузданата си сърдечност, поведението на Николай Майсторов е стъписващо искрено. Всъщност, тук той е далеч по-отворен, отколкото в собствения му портрет „Николай Майсторов. Сътворение” на Юри Жиров, показан също в конкурса на „Златен ритон”.
Подобно на Едмонд Демерджиян, когато за първи път бил допуснат до картините на Рембранда от самия им автор, и аз бях вцепенена от връхлетялата ме тяхна мощ. Сияйни и страдалчески, пластични и отвъдни, гневни и горди, те са остров на блажената свобода отвъд социума, идеологиите, матриците...
Подобно на Адела Пеева и Антоний Дончев, които изваждат от забравата важната фигура на инж. Иван Иванов в „Кметът”, Анна Петкова въвежда на филмов терен Иван Георгиев-Рембранда като абсолют на нечовешкия стоицизъм. И като грамаден талант, чието осмисляне продължава. Прочее, с този филм тя се завръща като сериозен документалист-изследовател на личната съдба в репресивен режим, каквато беше във филма за лагерите „Присъдата: Обвинението” (1999). Оттогава поддържаше форма с телевизионни портрети.
Разбира се, много сериозна заслуга за внушителното въздействие на „Иван Георгиев-Рембранда” има операторът Константин Занков, намерил си точния визуален индикатор за снимане на платната, хората, улиците и оставил тук-там бяло за релакс. Обаче журито го награди за хаотично-скучния филм „Класификация на спомени” на Костадин Бонев и Влади Киров, посветен на д-р Любомир Канов и сблъсъците му с тоталитарната машина...
Между другото, „Иван Георгиев-Рембранда” е пример за филм със „социален ефект”, за какъвто пледираше на фестивала директорът на НФЦ Александър Донев. Стига да бъде гледан.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”