Български  |  English

Брюкселските кулиси

 

 
Развихрилата се финансова криза в еврозоната е пълна с тайни за публиката. Обикновено тя ни се обяснява с налаганите от пазара изисквания. Някои наблюдатели, обаче, констатират и други действащи лица. Като Жан Катрьомер, постоянен пратеник на Libérationв Брюксел, който води и блог във вестника, наречен Зад кулисите на Брюксел (Coulisse de Bruxelle). Ето една от последните му публикации:
 
Кризата със суверенните дългове показва до каква степен журналистическата етика е изключително разтегливо понятие. Financial Times даде тези дни чудесна илюстрация за това. В електронното си издание той публикува паникьорска статия, озаглавена Берлин отхвърля всяко увеличаване на Европейския спасителен фонд. Я! Германия пак взима най-лошите решение, си казва човек.
Историята започва два дни преди това в Париж. Президентът на Bundesbank, съвсем праволинейният Аксел Вебер, обявява на някаква конференция, че ако създадените в паниката около гръцката криза европейски инструменти, способни да привлекат 750 милиарда евро, не са достатъчни, Европейските страни ще направят необходимото и ще увеличат ангажимента си. Напълно проевропейска декларация, която показва, че Берлин е готов да поеме отговорностите си, нещо, което може само да допринесе за успокояването на паниката на пазарите. Според FT, обаче, германското правителство не е на същата дължина на вълната като ръководителя на банката и това сериозно може да увеличи недоверието напазарите.
Внимателния прочит на статията-конфекция ни показва, че това не е така. Всъщност, запитан за слуховете в печата, които твърдят, без да посочват източник, че Европейската комисия вече е сезирала германското правителство за удвояване на европейските фондове, говорителят на Ангела Меркел Щефен Зайберт просто отрече: в действителност, това не е проблем за германското правителство в момента. По никакъв начин никога не сме били сезирани по този повод. Всички разговори се провеждат в рамките на сегашното положение.
Така, ако разбираме добре, фактът, че германското правителство опровергава един медиен слух, означава отхвърляне на казаното от Вебер. Озоваваме се в полето на пълна дезинформация.
FTне постъпва за първи път така. Но той не е единственият, който манипулира информация или разпространява слухове. В развитието на ирландския случай наблюдавахме как агенциите на финансовата англосаксонска преса, чиито главни клиенти, нека напомним, са банките и останалите финансови институции, драматизираше ирландската ситуация, обявявайки първо, че Дъблин няма друг изход, освен да повика европейците на помощ (което е технически невярно), а после обяви, че се водят преговори с европейските институции – нищо такова не се беше случило още, но обявяването увеличи паниката на пазарите и накара Европейския съюз да се намеси. Което и искаха пазарите. Това се нарича самореализирало се предвиждане.
Същото започва да се случва с Португалия и Испания. Едва няколко минути след съобщението в неделя, че Дъблин е поискал активиране на Европейския фонд за финансова стабилизация, започнаха да валят първите съобщения за рисковете от зараза от ирландската криза. Оттогава съобщенията валят като из ведро и подлудяват пазарите... Най-лошото е, че другите медии, които имат време да направят проучвания, следват настроението, страхувайки се да не изостанат (заглавията от типа Чий ред е сега? не могат да се изброят).
Последната лъжа, която прочетох, е в Les Échos от 26 ноември, въпреки че е предпочитаният ми вестник. Една журналистка твърди в материала си, че сегашната сума, с която разполага Европейският фонд за финансова стабилизация, е обикновено смятана за недостатъчна, за да покрие нуждата от ликвидност на Испания и Португалия. Щях да падна от стола си – освен че няма никакъв източник („обикновено” не е източник), пред очите ми е записка от 22 ноември на Barclays capital, която твърди буквално обратното: Сумите, нужни за финансиране на Ирландия (85 милиарда евро), Португалия (34 милиарда) и Испания (255 милиарда), са по-малки от възможностите за финансиране на европейската инициатива. Та, какъв е източникът на Les Échos? Какви изчисления са послужили за основа на твърдението?
 
Когато става дума за такива реномирани вестници, човек се обърква... Но по същото време, за което пише Катрьомер, в електронното издание на LeMonde се появи съобщение, че големите корпорации с филиали в Дъблин (Microsoft, Intel и др.) са подписали и изпратили писмо до ирландското правителство, с което го съветват да не вдига корпоративния данък, намеквайки, че той е нисък и в Малайзия... На следващия ден правителството обяви, че няма да вдига данъка, каквото и да се случи. В същото време съобщението беше трудно да се намери. На 29 ноември то беше вече ненамираемо в сайта...
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”