Български  |  English

Ходене по буквите

 

Джени Даунам. „Преди да умра” . Превод от английски Маргарита Терзиева. Серия TeensBooks. Издателство Enthusiast. С., 2010, цена 13 лева
 
Темата за болестта и смъртта, особено на тийнейджър, е неприемлива в българската културна среда. Ако я обмисляме, то е през sms-ите на комерсиалните телевизии. Вцепенен, никой не подготвя нашите юноши и девойки за бруталния досег с най-голямата мистерия, за възможността утре да ги няма. У нас, да речем, издание като „Книга за смъртта” на Пернила Сталфелт ще произведе шок - не само с факта, че шведската писателка се обръща по повод смъртта и гробищата тъкмо към най-малките читатели, а и защото книгата й коректно трябва да бъде сложена на книжарските лавици с хумор и комикси. С две думи, България има жизнерадостните „Тина и половина” и „Графиня Батори” на вече култовата сред софийските ученици Юлка, но няма техният макабрен противовес. Или поне доскоро нямаше. „Преди да умра” на Джени Даунам действително предизвика сензация с продажбите си по света, защото се осмели да разказва за последните месеци на 16-годишната Теса с обезоръжаваща точност – явно децата искат да сложат край на мълчанието по тази неловка тема и припознават в болната Теса собствения си уплашен глас. А Даунам явно е правила сериозни медицински проучвания, защото гласът на нейната героиня се надупчва, избистря и пропада с всяка страница. Без сантимент. Теса има списък от желания, които отмята преди смъртта: от това да изгуби девствеността си до това да събере разведените си родители и намери собствената си голяма любов. Но и цял един ден да казва „да”, да извърши дребно престъпление... В хода на действието списъкът се преподрежда и самопоправя, Теса узрява и за смъртта - и за живота. Честно казано, предпочитам романи като „Преди да умра” да бъдат по-скоро въвлечени в гимназиалната училищна програма, вместо певците на селска мъка и пролетарските запевчици (поне във вида, в който ги преподават сега). Ала способни ли сме да говорим с децата си за приближаващата всички ни смърт ведро и смислено, без лигавщини: „Продължавай да дишаш. Само не спирай. Лесно е. Навътре, навън.” Не, не е лесно.
 
Пламен Антов. Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Българският постмодернизъм. Контекст. Генезис. Специфика. Том 3. ИК „Жанет 45”, Пд, 2010, цена 15 лева
 
Първите два тома, които тепърва чакаме, носят заглавия съответно „Поезията 1980-те: политическо и (контра)модерно” и „Българският постмодернизъм: археология и контексти”. Мащабният проект на Пламен Антов по неизбежност ще бъде сравняван с другия, също тъй амбициозен двутомник на Пламен Дойнов, под заглавие „Българската поезия в края на ХХ век”. Рекапитулациите за този период растат заедно с днешните ни литературни капитулации. Читателите на „Култура” вече познават епилога на книгата: „Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет”. Прочее, томът тепърва ще разбунва духовете дори с факта, че литературният историк Антов, който наблюдава периода, е и поетът Антов, който участва в изграждането на 90-те години у нас.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”