Български  |  English

Изкуство в детайлите

 

Откакто изкуството е дефинирано като съзнателна човешка дейност, реалността и илюзията са в състояние на постоянна визуална еквилибристика. Колкото по-видим и обозрим става съвременният свят, толкова по-голямо предизвикателство е различаването на скритите в него картинки. Тази игра не е за всеки, малцина са тези, които успяват да разпознаят нови образи и да създадат напълно нови реални илюзии. Един от малкото, които могат да видят изкуството в ежедневието, е художникът Правдолюб Иванов.
В нереално слънчев ноемврийски ден, водена от професионално любопитство, се запътих към Пловдив, за да видя неговата последна изложба в галерия „Сариев”. Там той показва осем „Работи, не-работи, илюзии”, всички създадени през последните три години. С изключение на една („Няма перфектни игри”, 2008, инсталация с обърнати с хастара навън топки, показвана в ARC Project), те бяха нови за мен.
Разглеждането на работа на Правдолюб е занимание, което не бива да се подценява. Необходима е бдителност, чувство за хумор, склонност към размисъл и винаги да си нащрек за някой скрит или пренебрегнат детайл. Най-често в него авторът е скрил кода към разгадаването на смисъла на работата си.
В тази изложба произведенията, според последователността, заложена в заглавието, са разделени на три групи. Не-работи е цикъл от фотографии, регистриращи съществуващи житейски ситуации. В това отношение художникът е уникален събирач на визуални абсурди. Тук това са една дупка в стената, плътно запълнена от книги; импровизирано hand-made преграждане на път и сюрреална камара от коли със светещи табели. Серията, по която авторът работи от години, потвърждава максимата, че нищо не може да се сравнява с изкуството на реалния живот.
В другата група, тази на работите (както обичайно се нарича произведението на изкуството в професионалните среди), неочаквано се откроява едно кратко видео. Неочаквано, защото Иванов не е известен като видео артист. В малко повече от две минути обичайна гледка на път, заснет през задната седалка на движещ се автомобил, разказва за запознанството на автора с Кипър. Видеото е снимано по време на пътуването му из страната, за което напомня поставената на предното табло пътна карта. За части от секундата средата извън колата променя своите цветове. Пейзажът се обезцветява, избелява, подобно на картичка от 70-те години – времето, когато историята на този остров е драматично променена.
Други две работи ни отправят към полето на оптическата илюзия. Едната е своеобразно продължение на стоманения мозък, получил толкова много адмирации при първото си показване. Тя представлява лазерно изрязана картина. Графиката й подвежда зрителя към оптическа триизмерност и размисли върху неизменния образ на класическата творба. Другата илюзия е графика, която на пръв поглед напомня пейзаж или абстрактна композиция, но, след внимателно вглеждане, окото открива знаменитата картина на Гоя „Разстрел на въстаници на 3 май 1808”. Несъмнено неочакван обрат, идващ да напомни, че изкуството, подобно на дявола от поговорката, се крие в детайлите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”