Български  |  English

Десет години медийни събития в Русе

 

През 2000 г. Димитър Липовански и Цветана Ненова създават Медийните събития в Русе като форум за съизмерване на постижения в областта на радиото и телевизията, а преди седем години формулираха мисията си като Фестивал за европейския път на България. Двамата са важна част от културния живот в Русе и продължават традициите, установени доста преди Освобождението в най-европейския град на България. Те правят невъзможното, за да съществува фестивалът и гражданите да участват в него. В добрите години имаше и съпътстващи събития: фотографска изложба, конференции, дискусии с представители на европейската комисия за авторските права и нашето членство в Европа. Още през 2003 двамата бяха забелязали нещо изключително важно – в политиката, икономиката, индустрията и търговията нещата са по- лесно постижими, отколкото в областта на народопсихологията, европейското регламентиране на взаимоотношенията ни в контекста на доста дивия ни балкански манталитет.[1] Оцениха, че живеем в свят, в който електронните медии в най-висока степен влияят и налагат социокултурни стандарти на поведение, модели на взаимоотношения и моделират съзнанието на своите аудитории. Поради това те поставиха тематични рамки на фестивала, който нарекоха с чувство за тънка ирония „Българската Европа”. Иронията може да бъде възприета в контекста на уникалното тв предаване „Криво огледало” - one man show с Илия Деведжиев, което те създават и продуцират извън широката си дейност на независими радио- и телевизионни продуценти, създатели на некомерсиални проекти в сферите на културата, образованието, екологията, достъпа до информация и гражданското общество. Кръгът около тях са хора с такава нагласа. Освен състезателните програми, фестивалът показва (със съдействието на БНТ и НФЦ) наградени филми от „Златна роза” и това бе празник за русенци, които вече си нямат кино.[2]
Тази година фестивалът протече в два дни (18 и 19 ноември). Парите са малко, но той винаги е бил подкрепян от община Русе (дано ги преизберат) и фондация „Отворено общество”. Обявената мисия бе „да насърчава усилията на българските медии да работят в полза на обществото” (ако техните директори са забравили за това). Тематичните приоритети бяха три: борба с корупцията и реформа в съдебната система; разследваща журналистика; социално включване. Три болезнени за нацията ни проблемни области, които са (не)преодолимо предизвикателство пред политици и журналисти. Състезаваха се 11 телевизии с 55 програми. Бе впечатляващо и респектиращо.
В първата категория бе отличено предаването на Про Медия Продакшънс с автор и водещ Петко Георгиев „Доказване на противното - шестнадесет години в очакване на правосъдие” (Нова телевизия). Некадърна полиция, несръчни дознатели, недоучили прокурори и калпави закони – това, за което се досещахме, авторът го доказва чрез фрапиращ конкретен казус.
В категория „Разследваща журналистика” специалната награда получи телевизионният документален филм „Извор на съкровища: Трасета и канали” с автор Канна Рачева (bTV). Тя талантливо представи по убедителен начин различни нива в износа на антични културни ценности от България. Със специална награда бяха отбелязани поредицата „Код криминално” (ProBg), поредицата „Частен случай” (БНТ) и репортажа „За кучетата и хората” на Катя Тодорова (БНТ).
В категорията „Социално включване” бяха отличени предаването на фондация „Ромски свят 21” „Георги-Американецът” за осиновен в САЩ ром, който търси родната си майка. Много силно впечатление направи другият награден филм на Марина Евгениева (bTV) „Урок по опитомяване”, който, за съжаление, визуално и режисьорски имаше известни несполуки.
Голямата награда отиде при Роман Сушков – автор, режисьор и оператор на прекрасния филм „Светлините на една река” (РТВЦ Русе). Той представи групов портрет на трима приятели нудисти (единият е сляп, чиято радост е живот сред природата). Акцентът е върху спомените на главния герой, който, въпреки слепотата си, „вижда” и помни красотата на всяко нещо в това райско кътче. Хора, щастливи с природата и себе си...
Журито отбеляза с дипломи и други предавания, но най-важен бе изводът, че в добрите си образци телевизиите се стремят да проявяват чувствителност, да коментират и анализират причинно-следствени връзки по актуални и болезнени проблеми, да воюват с бюрокрацията, да налагат европейски норми на поведение...
Между другото, членът на журито Юлия Попова припомни думите на Чърчил по повод предложението да намали бюджета за култура в полза на военното производство: „Ако нямаме култура, за какво да се бием”...


[1]Справка Иво Андрич „Писмо от 20-та година” и много други
[2] Първата кинопрожекция в България е осъществена в Русе.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”