Български  |  English

Върхове и утопии

 

Чудили ли сте се някога колко време би отнело на един човек да запълни с въглероден двуокис дадено пространство - да речем, една галерия за съвременно изкуство в София? Изненадващо, можем да намерим точен отговор на този въпрос. Той е в Галерията на Института за съвременно изкуство - София и е част от самостоятелната експозиция на младия художник Самуил Стоянов[1]. Озаглавена е недвусмислено: „На върха – изложба на Самуил Стоянов и влиянието й върху глобалното затопляне”. Наред с тази съвсем конкретна информация, научаваме и цялостната позиция на художника по един от най-актуалните свeтовни политико-социални проблеми на нашето време: глобалното затопляне и влиянието на хората върху околната среда. Вижданията му са изпълнени с нескрита ирония към „лошите” и загриженост за „добрите”, но зрителят е този, който трябва да ги разграничи.
Разбира се, изложбата съвсем не е толкова черно-бяла, колкото изглежда на пръв поглед. Всъщност, тя сякаш се базира само на чиста информация. Това, че художникът успява да изрази позицията си само с помощта на прости констатации, цитати и артистични препратки, е друг въпрос... Въпрос на изкуство и още по-конкретно – въпрос на съвременно изкуство. Без директно да назовава каквото и да е като лошо или добро, Самуил Стоянов потапя зрителите в най-дълбоките води на собственото си неодобрение към съвременното лицемерие, мегаломания, божествен комплекс и пагубното влияние на всичко това върху здравето на планетата Земя. И успоредно с това успява да ни усъмни дори в самото наличие на пагубно влияние.
Младият художник говори и за утопиите. И по-точно за проектите, които са били утопии по времето на Татлин и Третия Интернационал, но вече са съвсем реални и именно заради това - плашещи с мащабите си. Голяма част от изложбата е посветена на най-високата сграда в света – Бурж Халифа в Дубай, 828 м. Отново само с изведени факти за това гигантско здание научаваме, че вече няма непостижими височини и нереалистични планове. Човекът-Бог може всичко и не се страхува да го демонстрира, дори ако в това няма никакъв смисъл!
С присъщия си мек, ироничен стил, Самуил Стоянов представя проекта си „Изкачване на Бурж Халифа”. Той планира да се превъплъти в ролята на художник-алпинист и да „покори” най-високия връх в света, построен от човешка ръка. Подготовката му, както е редно за всяко амбициозно изкачване, ще отнеме много време и усилия. Ще са необходими екипировка и техника за документиране на героичния подвиг, както и предварително уреждане на важни организационни въпроси, като установяване на бази за преспиване из дебрите на гигантската сграда. Независимо дали ще се осъществи наистина или не, проектът на Самуил Стоянов има своя ефект върху глобалното затопляне – нажежава идеите и представите на зрителите, подтиква ги да заемат позиция, включително и да решат с какво могат да се подиграват и с какво не.
 
 
 
 


[1]През 2009 Самуил Стоянов (р. 1975 в Добрич) печели Наградата за съвременно изкуство БАЗА – инициатива на Института за съвременно изкуство – София, реализирана съвместно с Фондацията за гражданско общество (САЩ). Самостоятелната му изложба в галерията на ИСИ - София е резултат от неговaта шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк като носител на наградата БАЗА. Изложбата бе открита на 28 октомври и ще продължи до 4 декември 2010.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”