Български  |  English

Румъния в огледалото

 

С „Кръстоносния поход на децата” (издателство „Сирт”) румънката Флорина Илис обрисува своята страна в плътни и красиви тонове. Ето защо тази година „Courrier international” й връчи наградата за най-добра чуждоезична книга. Още с излизането си в Румъния през 2005 г. романът единодушно бе посрещнат с овации. Тук публикуваме разговор с неговата авторка.
Флорина Илис е писателят хит в момента. Триадата читатели-писатели-критици остави настрана своите спорове, за да признае, че в румънската литература се появи нов и много оригинален глас. Илис прави своя дебют със сборник с хайку през 2000 г. След това следват два романа: „Свалянето от кръста”, излязъл през 2001 г., и „Призванието на Матей” от 2002 г. През 2005 г. Флорина Илис става член на Съюза на писателите и публикува „Кръстоносният поход на децата” – роман, с който спечелва множество награди, сред които и наградата за най-добра книга на 2005 г., присъдена й от списание România Literara, наградата за проза на Съюза на писателите и наградата на радио România Cultural. Флорина Илис, която има докторат по филология, работи в централната университетска библиотека в Клуж.
 
- Как си обяснявате успеха на „Кръстоносният поход на децата”? На хората им е писнало от политика, но въпреки това те имат желание да четат книга, която, според критиците, е „картина на съвременна Румъния”?
- Не смятам, че на хората им е писнало от политика или поне не до степен, че да седнат да четат литературни произведения. Би ми се искало да е така. Мисля, че „Кръстоносният поход на децата” се появи в подходящия момент. И на това се дължи неговият успех. Той беше в отговор на някакви очаквания. Нациите от време навреме се нуждаят от писатели, които да им размахат пред очите огледало, в което да видят своето време. Моят роман е от този тип огледала. Работих по него 5 години, но не непрекъснато. През този период често пътувах в чужбина и прекъсвах писането си, за да редактирам дисертацията си. Тъй като става дума за един вид фреска на съвременна Румъния, трябваше на практика да следя всичко, което се случва в страната – едновременно в сферата на политическото и на социалното. В това число, следях и медиите, които заемат сериозно място в романа и чиято роля е от съществено значение за действието. Опитах се да разбера механизмите, по които се изграждат медийните образи, начина, по който медиите използват властта, която имат в съвременното общество; и да си отговоря на въпроса как медиите стават незаобиколими в епохата, която представят. Освен това, за да предам по възможно най-автентичния начин света на децата, тъй като книгата съдържа много детски образи, се опитах да достигна до същността на всичко онова, което занимава съзнанието на гимназистите - като се започне от музиката, която слушат, през филмите, които предпочитат, актьорите, които обичат, спортните идоли, характерния за възрастта им жаргон, та се стигне до най-скритите им тревоги. Не пренебрегнах и света на циганите, опитах се да наблюдавам какво става – при пълното ни съседско безразличие – в тази вселена със свои стриктни закони, която ние така яростно отхвърляме, понеже не успяваме да ги опознаем.
- Каква е връзката между “Кръстоносният поход на децата” и вашите два предишни романа? Още в началото ли имахте намерение да напишете трилогия, в която да извадите на светло ценностите на съвременния свят?
- Тези три романа на румънски език започват с буквата “С”: те образуват трилогията на “С”-то, както аз го наричам. Все пак, в случая не става дума за трилогия в истинския смисъл на думата, защото няма общо действие и, с много малки изключения, не се срещат едни и същи герои. От друга страна, обаче, мисля, че трите книги могат да се видят като един своеобразен триптих. Бях замислила „Свалянето от кръста” като роман за твореца, за артиста, който е в постоянна борба със собственото си творение. „Призванието на Матей” пък е роман за човека, изправен пред териториите на виртуалното, които са недостатъчно изследвани. А “Кръстоносният поход на децата” е роман за света, който се противопоставя на самия себе си или, по-точно казано, на своите собствени дилеми, в който невиността на децата го отразява в огледалото по автентичен начин. Освен това, от стилистична гледна точка, използвах най-вече запетайката в качеството й на знак, лишен от противоречия, така че кръстих тази имагинерна трилогия “Трилогията на запетайката”.
- Вие сте автор и на роман, озаглавен „Пет облака, обагрени в небето на изгрева”, в който сюжетът се върти около Япония. Това преминаване към един свят, който е тотално различен от онзи, който разглеждате до момента. Не е ли прекалено рязко? Как стигнахте до него?
- Със сигурност, ако не бях отишла в Япония, нямаше да се осмеля да пиша роман за тази страна, за която в Европа все още малко се знае. Но след като пристигнах там, бях изумена от начина, по който японската цивилизация успява хармонично да съчетае и онова, което изглежда несъчетаемо. В случая имам предвид, например, култа към традицията и уважението към предците, комбинирано със страстното увлечение по роботите, които по парадоксален начин събуждат същите чувства.
- Предимство или недостатък за писателската кариера е фактът, че живеете в Клуж?
- Днес всички живеем в едно планетарно село и няма кой знае какво значение къде точно се разполагаме спрямо центровете на културно излъчване. Смятам, че единственото предимство за кариерата на един писател е талантът, а единственият недостатък – неговата липса.
 
Разговорът води Раду Константинеску
Ziarul Financiar (със съкращения), Букурещ


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”