Български  |  English

Филмини – образът на младото кино

 

„Филмини” е международен фестивал за късометражно кино, който се провежда за четвърта година и си поставя за цел да запълни празнина в културното поле, като показва актуални заглавия от младежкото световно кино. В справка с други европейски фестивали, функциониращи на този принцип, се оказва, че едни и същи филми обикалят целия свят. Въпреки това, селекцията тази година беше със занижено ниво.
Тазгодишното жури бе в състав: продуцентът Маркус Косонен (Финландия), актрисата-оператор-режисьор Моника Котечка (Полша) и операторът Антон Бакарски (България).
В конкурсната програма се открои анимационното кино с присъщата му специфична свобода в идеите и изразните средства. Прекрасен е финландският филм „Бенини” на Пиня Партанен, Йасмини Отелин и Ели Вуориненем, изграден с техника пластелин под камера. Той вече има богата фестивална биография. В рамките на 8 минути се проследява животът на мъж, затворен между четирите страни на своята самота. Алиенацията е съзнателен избор пред заплахата от хилядите неясни възможности, които предлага светът отвън. Изведнъж се появява „нещо”, което променя цялата му концепция за живота. Това е мъничко създание, израстък от собствената му плът, рожба на самотата му, която отначало го плаши, но с времето пробужда у него закърнелия бащински инстинкт.
Именно „Бенини” бе обявен за най-добър анимационен филм.
Друга анимация, която заслужава внимание, е френската „Островът на кучетата”, отличена със „Златна палма” от Кан 2010. Сюжетът е исторически и остро социален. По улиците на Константинопол през 1910 се разхождат твърде много бездомни кучета. Правителството, повлияно от западния обществен модел, извиква на помощ европейски специалисти. Решението е тези 30 000 кучета да бъдат депортирани в изгнание на самотен остров. Интересна е техниката на филма - живопис под камера с интегриран фотографски материал. Отсъствието на диалог е компенсирано от специално композирана музика с ориенталски мотиви, които са деформирани и звучат остро като кучешки вой. Акварелните мазки са резки, наслагващи образи един върху друг, като така създават напрегнато усещане за динамика. Тази техника влиза в съзнателно противоречие с разлетият фон, сливащ се с унифицираните и неясни фигури на палачите, изградени като колективен персонаж на злото.
Фестивалната селекция, която изпълва разнообразните програми и ателиета на „Филмини”, разкрива вкус към нетрадиционното и експерименталното кино. Тук се откроява проблемът за изплъзването на смисъла и често тези произведения се препъват в собствените си формални ограничения. Такъв е и филмът „Да шепнеш в устата на приятел” на финландката Ханалеена Хауру, „специално упоменат” от журито. Наративът си играе безцелно с времето, от което прозира пълното отсъствие на идея и мотивация.
Голямата награда на фестивала получи „Клетката” на вече доста известния румънски режисьор Адриан Ситару. Граден в реалистичен ключ, филмът е издържан в жанра на семейната драма. Момче прибира ранена птица в дома си. Наблюдаваме реакциите на семейството по повод тази малка изненада, които на моменти са абсурдно смешни или влудяващо невротични.
Наградата за най-добър български късометражен игрален филм отиде при Валентин Гошев за 12-минутния „Топъл ноември”, сниман брилянтно с фотоапарат от оператора Димитър Костов - в топли и меки есенни цветове, както предполага самото заглавие. Филмът изгражда усещане за парче живот, но му липсват обобщението и посланието, които биха му помогнали да надскочи очевидното.
От българската програма трябва да се отбележи добре издържаният и стегнат филм „Чуждите стъпки” на младата режисьорка Неда Морфова и оператора Георги Андреев (по мотиви от едноименния разказ на Алек Попов). Изключително интересен е „5 метра коридор” на аниматора Дмитрий Ягодин по текстове на Дилян Еленков. Той е създаден точно за 5 дни – от измислянето до реализацията, за да участва на предизвикателството, което организира Синемафия в рамките на София Филм Фест. И, разбира се, го печели. Текстът и изображението се допълват оригинално, като разказват за безкрайността в нейната измеримост, за любовта и раздялата, за сътворението и саморазрушението. Всичко започва от първата крачка, с която започва и пътуването, наречено живот. Това са петте клаустрофобични метра до вратата.
Петте дни, посветени на „Филмини”, също приключиха, но оставиха вратите на българското кино отворени, защото от клаустрофобичното усещане за изоставане от тенденциите на младото световно кино няма и следа.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”