Български  |  English

Здравето е твое право

 

През октомври в София се проведе третото българско издание на "Един свят" - международен фестивал за документално кино, посветено на човешките права.
Не може да се отрече, че организаторите му имат усет за актуалните обществени проблеми. Доказва го темата на тазгодишния кинофорум - “Здравето е твое право”. Вероятно много хора си мислят, че здравните проблеми в модерните западни общества са лесно преодолими благодарение на доброто здравно обслужване, научния и техническия прогрес. Именно на съвременния начин на живот обаче се дължат голяма част от заболяванията ни. Това стана видно в голяма част от представените филми. “ХХL живот” на Таня Педрони, “Внимание, храна!” наОлга Савостянова и “Храната е от значение” на Джеймс Колкухън и Лаурентин тен Бош ни предупреждават за вредата от хранителните ни навици, доминирани от “бързата закуска”- бизнес, превърнал се в “индустрия на болестите”.
Здравето наистина може да е наше право, но практиката опровергава теорията, особено в България. Напомни ни го Юри Жиров с “Теодора - изкушението да си жив”. Историята на Теодора Захариева, болната от рак жена, която успя да осъди Министерството на здравеопазването за пропуснато лечение и се превърна във водач на отхвърлените от системата пациенти, пренася зрителя в лабиринт на бюрократична безнадеждност. Прожекцията даде повод за интересна и актуална дискусия с публиката в контекста на поредната здравна реформа у нас.
Тази година българските заглавия заеха подобаващо място на фестивала. Росен Елезов представи “Последната свобода” - разказ за четирима пленници на тоталитарния режим (Стефан Вълков, Никола Милков, Георги Саръиванов и Николай Галев). “Градът на жените баданте” на Стефан Командарев е приказка не само за емиграцията, а и за нейното отражение върху социалните роли на половете в обществото ни. “Треска за евро” на Радостина Николова визуализира съдбата на стотици наши емигранти, подмамени от образа на европейското “Елдорадо”, озовали се в онези бидонвили около френските градове, които правителството наскоро разруши, а жителите им експулсира. Ако изключим декларативния и патетичен задкадров текст в началото на филма, предназначен явно да “вкара” чуждестранния зрител в родната ни ситуация, той представя доста колоритни моменти от емигрантския живот. Forsale”на Юлия Кънчева рисува облика на “строителите на съвременна България - редови, средностатистически българи, турци и цигани, брадясали от несбъдване, пропити от очакване, съсипани от изнурителен труд и мизерия”. За нас турчинът зидар е поредният неграмотен черноработник, незаслужаващ внимание. Но когато разберем, че вероятно е прочел повече книги от своя работодател, когато го видим как обикаля сътворените от него сгради, за да запише с домашната си камера радостта, която работа му е донесла на хората, може би ще променим отношението си към него.
Картините от живота на българските емигранти и работници лесно се преляха в образите на крайните квартали на Латинска Америка. “Крал Хюго” на Франко де Пеня пренася увлекателно зрителите в епицентъра на политическите борби във Венецуела, причинени от опитите на Уго Чавес да получи неограничена власт.
“Свещени съпруги” на Ритеш Шарма по разтърсващ начин разкрива древна традиция в южна Индия, която насила превръща млади момичета в “свещени проститутки”. Семейства посвещават своите дъщери на служба в храмовете на богинята Йелама, но там те биват задължени да танцуват и забавляват мъжете от висшите касти без право на отказ. Покъртителните истории на жени, редовно изнасилвани и малтретирани, не оставиха никого безучастен. Проучването и интервютата във филма са дело на българската активистка за човешки права Екатерина Николова, която го представи пред фестивалната публика.
Впечатляваща бе селекцията от ирански филми на фестивала. Някои от тях са на режисьори дисиденти, намиращи се в затвора. “Цианозис” на Роксареш Гаемагхами, автобиографичният “Мистър Изкуство” на Реза Бахрами и “Член 61” на Махваш Шехолеслами създадоха пред очите ни достоверна мозайка на съвременен Иран и обществото му: от образователната система през ежедневния живот до положението на жените в затворите.
“Един свят” е платформа, която има за цел промяната на обществените нагласи с помощта на киното. След като една част от прожектираните филми ни предупредиха какви опасности крие индустриалният ни свят за здравето, друга част ни призова към по-здравословен начин на живот. “Аюрведа- начин на живот” на Пал Налин прави задълбочено проучване на традиционната индийска медицина и тайната на балансирания живот. Kymatica” на Бенджамин и Даниъл Стюард чрез визуално есе изгражда екзистенциалистка космогония на човечеството от типа на “Zeitgeist”. “Човекът се е откъснал от природата, загубил е своята същност и не знае накъде отива.” Това послание се повтаряше в доста от филмите. Очевидно е, че нещо не е както трябва; и прогресът не ни прави по-щастливи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”