Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 38 (2611), 05 ноември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Пфу, авторът!..
Български  |  English

Пфу, авторът!..

 

Предаването „Рок & Хеви” е може би най-излъчваното по Военния канал. Води го Тома Спространов, който представя различни групи – от легендарните „Rolling Stones”, „Led Zeppelin”, „Deep Purple” и „Queen”, през „AC/DC”, „Judas Priest”, „Iron Maiden” и „Guns N' Roses” до идвалите в България Дъги Уайт – бивш вокалист на „Rainbow” и на Ингви Малмстийн, „Nazareth”, Рони Джеймс Дио... Тома Спространов има богат опит в рок-музиката, неговите радио-предавания са легенда – „Пулсиращи ноти” още върви по БНР (повече 30 години), а „Любопитно петолиние” – по радио Пловдив (от 1967 г.). Прочее, навиците от радиото личат – скован е пред камерата, няма излишни движения и мимика на лицето. Но, в крайна сметка, в „Рок & Хеви” главен герой е не той, а представяният музикант/група, така че може да приемем този стил като съзнателно минаване на втори план. Така или иначе, предаването е интересно, заковава погледа и забравяш дистанционното. Е, ако си любител на рока... Ако те влече чалгата – махаш го...
Рок & Хеви” не е отсега, от 2006-8 година е. Тома Спространов е автор и водещ, тоест, съгласно Закона за авторското право и сродните му права той има собственост върху него (чл.3, ал.1, т.4). В едно от изданията дори призна, че го прави със закупени лично от него DVD-та. (Тук изскача друг въпрос, неприятен и за ВТК, и за автора: доколко са спазени авторските права на показваните групи и музиканти, дали цялото предаване не е на пиратска основа?) ВТК обаче не отчислява при излъчванията никакви суми на Тома Спространов. Нещо повече, не зная дали заради неразбории около това кой всъщност носи правата, или пък понеже не са ясни нещата с правата на чуждите изпълнители (макар че, ако имаше такава срамежливост, то въобще не трябва да бъде пускано на екран), предаването не се прави от около две години.
Всъщност, „Рок & Хеви” е частен случай на един наболял български проблем – авторското право. Сега тече кампания по промяна на закона, поправките обаче – колкото и безумно да звучи – са по-скоро в услуга на големите потребители, отколкото на носителите на авторски права. Най-странното предложение е да се премахнат отчисленията, дължими от вносителите на празни звуко- или видеоносители, или апарати, възлизащи съответно на 5% и 2% от производствената им стойност. Мотивите за това, според организациите, защитаващи авторите, бил, че, видите ли, досега никой в Министерството на културата не ги събирал, така че най-добре било да се премахнат. Сталинска логика в областта на юриспруденцията: има закон – има проблем, няма закон – няма проблем. Което е пълен абсурд на фона на цялото безпаричие в МК, тъй като: „Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура". Друг акт на вдигане на ръце е отказът да се увеличат глобите за нарушителите, които са „от триста до три хиляди лева” – джобни пари, с извинение, и за най-дребния ресторантьор и хотелиер в България. Накрая идва намесата на държавата, която – при спорове между автори и ползватели, ще се намесва, за да определи крайната цена на творческия продукт. Все едно, когато се скараме с продавача на грозде, чиновникът да дойде и да му заповяда да ми продаде гроздето си на тази и тази цена. Свободен пазар ли?..
Всъщност се оказва, че да си автор в България никак не е добре, само главоболия. Излъчват ти филма, пускат ти песента, крадат ти превода, но вместо държавата да те защитава, тя играе по свирката на по-мощните финансово субекти – вносители на CD-та и DVD-та, ресторантьори и хотелиери, собственици на радио и телевизионни канали, издатели. Да не говорим за извиването на ръце при подписване на договори: отказваш се от правата си, иначе търсим друг. То вярно, че творчеството е мъка, но когато тази мъка е съпроводена и с презрение от страна на държава и потребители, мъката се превръща в мъчение. Не заради друго, а заради смисъла – защо да се хабиш да правиш кино, книги, музика, когато някой наглец най-безпардонно ще те окраде?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”