Думи срещу думи ( литература), брой 38 (2611), 05 ноември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Глад и божественост
Български  |  English

Глад и божественост

 
 
Амели Нотомб. Анатомия на глада. Превод от френски Светла Лекарска. ИК Колибри, С., 2010
 
През последното десетилетие западната популярна култура прояви и наложи потребността от една специфична фигура, очевидно симптоматична за промените в постмодерния свят. Ще си я представим добре, ако се сетим за героинята на световния бестселър Милениум – Лизбет Саландер. В по-скромни размери, но затова пък ежедневно, можем да я видим в сутрешния сериал Военни престъпления по bTV Cinema, този път с името Аби. По принцип това е млада жена, която прескача всички граници на традиционните идеи за женственост: предизвикателно ексцентрична на външен вид (представете си например Пипи Дългото чорапче, гарнирана с пънкарски реквизит), спонтанно гениална (най-често компютърен виртуоз), с подчертано унисекс излъчване, с бунтарска непоносимост към условията на социалния договор и в особено трудни отношения с нормите за морал. Тя излъчва силна нестандартна привлекателност – обикновено като културен продукт, но още по-силно, когато артефактът се окаже действителност в плът и кръв. Ето, сега вече сме стигнали до Амели Нотомб. Макар че границата между артефакт и биографична действителност при нея е съзнателно и трайно изтрита. Разгледайте снимките, популяризирани в интернет: лице-маска с тежък грим в готически стил, екстравагантни велурени шапки; от тях надзърта като застинала гримаса самата универсална, надсексуална, неопределима в своето постоянство човешкост. За Амели Нотомб можем да използваме думата гениалност – в употребата на езика, в ужасяващата лекота, с която съзнанието й смила популярни митологеми на своето време, за да ги изрази в онзи силно биографичен и субективен контекст, който прави литературата да изглежда всеобщо валидна душевна реалност.
Започва да пише професионално през 1989 г. и оттогава не може да спре; всеки ден по четири часа; „голямо усилие, радостен страх, непрестанно подхранвано желание, сладострастна необходимост”; писане-живот, себеизписване на индивида като артефакт. Продуктивността в този случай е по-скоро задължителен, отколкото изключителен факт. Първият й роман излиза през 1992, след него – още деветнайсет плюс три новели, единайсет разказа, шест адаптации за театрална сцена, две за филми. И сякаш това не стига, Амели успява да ни зашемети с твърдението, че има и трийсет романа в чекмедже. Необикновени са и заглавията, които поставя: „Хигиена на убиеца”, „Антихриста”, „Козметика на врага”... Амели Нотомб – не просто книгите на Амели Нотомб, а явлението Нотомб – е световен феномен. Преводите на 37 езика са само външният белег на нейната популярност сред младите хора – същите млади хора, за които знаем, че много рядко (ако изобщо) вземат книга в ръце. Амели Нотомб се казва едно гениално съчетание между популярна културност, мистификация на литературата като житейска действителност и фойерверк на умението да се пише красиво и увлекателно. По нейните текстове можем да разберем за постмодерната чувствителност много повече, отколкото чрез четене на сложни теории.
Биография на глада е дванайсетият й роман, публикуван за пръв път през 2004 г. (Това е и осмият роман, преведен на български чрез последователната стратегия на издателство Колибри.) В основата му лежи темата за глада като екзистенциален феномен: гладът е самото желание за живот; потребността от прекомерност на консумацията е това, което движи всяка способност за съзидание и умствен живот. Върху раблезианската апология на един популярен мотив от народната култура на средновековна Европа се наслагва екстатичният модернизъм на Ницше („Ницше говори за свръхчовек, аз си позволявам да говоря за свръхглад”), увенчан с фройдистката представа за оралната фаза в живота на индивида, т.е. за страстите на поглъщащия човек. Биографията на глада е разказана като биография на един конкретен човек – самата героиня-разказвачка Амели Нотомб. Сред екзотичен декор на постоянно сменящи се картини от Япония и Китай до Ню Йорк, после обратно в Бангладеш и Бирма – е разиграна фройдистката идея за нарцистичното всемогъщество на малкото дете, възможно само в оралната фаза: „Господ – това бях аз в състояние на удоволствие или на възможност за удоволствие, тоест, аз през цялото време.” Гладът е състояние на божественост, което сполита човека в райската невинност на ранния му живот. (Неслучайно Адам и Ева стават „като богове” именно в резултат на своята невъздържана лакомия.) С порастването, с пубертета идва другата крайност – убийството на първичната радост от поглъщането или анорексията, за която книгата също така разказва в биографичен план.
Амели Нотомб трябва да бъде прочетена – ако не точно като „голяма литература”, то със сигурност като духа на нашето време.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”