Български  |  English

Този подход се провали, напълно се провали

 

На 15 октомври в Германския исторически музей в Берлин се откри изложбата „Адолф Хитлер и германците. Народът и престъплението.” На 16 октомври Ангела Меркел заяви, че мултикултуралният подход се е провалил.
Хитлер вече не е табу, казва Симоне Ерпел, един от комисарите на изложбата. По личността, по виновността на германците, по тяхната отговорност за войната и холокоста няма съмнения – въпросите бяха многократно обсъждани през миналите години. Изложбата се интересува как един, в крайна сметка, посредствен човек без политически опит е успял да хипнотизира германците, които са го подкрепяли докрай. Опитахме се да изследваме и покажем механизмите на тази хипноза.
Нито изложбата, нито изказването на канцлера биха били мислими само допреди няколко години. Както сме писали тук неведнъж, Германия преосмисля себе си. А преосмислянето изисква честно вглеждане в истински, а не в политкоректно поставени проблеми.
Тук предлагаме един руски поглед (на Независимая газета) към изказването на Ангела Меркел.
 
Немското общество се раздели в своето отношение към имиграцията. Както и в другите държави на ЕС, антиислямските настроения в Германия видимо нарастват. Споровете по този въпрос се водят в партиите и между тях, прераствайки в политически проблем. В тази връзка особено внимание привлякоха изявленията на федералния президент Кристиан Вулф, председателя на ХДС и канцлер Ангела Меркел и лидера на ХСС и министър-председател на Бавария Хорст Зеехофер.
Пред конференцията на младежката организация на ХДС Меркел заяви: В началото на 60-те години страната ни покани в Германия чуждестранни работници, те живеят тук и сега. Известно време ние се самозалъгвахме и си казвахме: „Те няма да останат у нас, по някое време ще си тръгнат”, но това така и не се случи. И, разбира се, нашият подход се опираше на мултикултурализма, на това, че ще живеем редом един до друг и ще се ценим едни други. Този подход се провали, напълно се провали.
Толкова смело признание се прави за първи път от германски лидер. Само по себе си, то потвърждава сериозността на имиграционния проблем, за чието съществуване вече никой не може да си затваря очите. Въпреки че преобладаващото мнозинство от 7–8 милиона чужденци спазват германските закони и обичаи (а мнозина от тях са се родили в Германия и практически не се отличават от немците по манталитет), в някои градове има и доста големи общини, в които се проповядва радикален ислям. Така например, в Мьонхенгладбах населението протестира против опитите да се открие ислямско училище в града, което се създава от религиозно течение, подкрепящо шариата и насилието срещу „неверниците”. Групи, свързани с тероризма, бяха открити не само в Хамбург, където са се учили бъдещите пилоти, сринали небостъргачите в Ню Йорк. Всичко това безпокои немците, а властта открива у електората склонност да поддържа ксенофобските кръгове.
Съвсем доскоро Меркел говореше, че трябва да се свикне със силуетите на минаретата в немските пейзажи. Тя подкрепи предизвикалото недоумение изказване на президента Вулф, че ислямът има място и в Германия. Но едновременно с това правителството явно се е насочило към втвърдяване на имиграционната политика. По-специално Меркел изрази убеждението си, че на имигрантите трябва не само да се помага, но трябва и да се изисква от тях. В това число и да знаят немски език. Правителството фактически поддържа баварския премиер, който е известен като най-яростен привърженик на затягането на условията за имиграция във Федералната република въобще, но на първо място - от мюсюлманските и нехристиянските страни. Зеехофер също се изказа пред младежкия форум на ХДС, а мюнхенският Focus публикува неговия „план от седем точки” по този въпрос.
Зеехофер смята, че недостигът на работна ръка не може да бъде оправдание за безконтролна имиграция. Според него, въпросът с привличането на квалифицирани кадри е „регулиран достатъчно добре”. В същото време, председателят на Германската търговско-промишлена палата предупреждава, че на икономиката не достигат 400 000 инженери, майстори и добре подготвени работници, заради което германският БВП губи годишно до 25 милиарда евро.
Възгледите на баварския премиер ще намерят отражение в подготвяния от правителството нов имиграционен закон. Успоредно с това, те срещат сериозна критика в партията на Меркел, да не говорим за опозицията. Централният еврейски съвет в Германия заяви, че Зеехофер „поставя всички под един знаменател”. Президентът на Турция Абдула Гюл призовава в Suеddeutsche Zeitung своите съотечественици да учат немски език, за да говорят на него „свободно и без акцент”. Твърде вероятно е поетата от Меркел и Зеехофер линия да изиграе профилактична роля – по-специално, за да се запази контролът върху ситуацията в страната и да не се позволи на силите, по-надясно от ХДС-ХСС, да използват антиислямските настроения.
 
А ето и „седемте точки” на Зеехофер:
 
- Имиграцията на висококвалифицирани специалисти е достатъчно добре регулирана. Не трябва да има смекчаване на рестриктивните текстове в сега действащите имиграционни закони, както и не трябва да има имиграция, която да се определя по контингенти или точкови системи.
- Освен критерия „квалификация”, трябва да се въведе допълнителен критерий - „готовност и способност за интеграция”.
- Възрастта на децата, които имигрират, трябва да се свали от 16 на 12 години. Колкото по-малки са децата при пристигането си, толкова по-лесно те ще могат да се интегрират. За това обаче трябва да се променят съответните европейски разпоредби.
- В случай на отказ от интегриране, логично е да могат да се налагат санкции – от глоби до ограничаване на определени възможности.
- Този, който пречи на интегрирането на членове на своето семейство, също трябва да бъде санкциониран, както и при случаите, когато сам отказва да се интегрира.
- Важно значение за успешната интеграция има владеенето на немски език – и то преди имигрирането. Ето защо трябва да се придобие удостоверение за владеене на езика още в страната, от която произхождат имигрантите.
- Интегрирането трябва да има ясна цел. Интеграция означава не да живееш до някого, а с някого. Това трябва да стане върху общата база от ценности, защитавани в нашата конституция и (официалната ни) култура, която има християно-юдейски корени и носи отпечатъка на християнството, хуманизма и Просвещението.
 
Накрая да завършим с едно признание на Хитлер от 1936 г. в Нюрнберг, взето от изложбата, за която стана дума. То е без каквато и да било връзка с българската действителност.
В наше време е цяло чудо, че успяхте да ме откриете сред всички тези милиони хора! А че аз ви открих, това е шансът на Германия!
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”