Български  |  English

Ходене по буквите

 

Марио Варгас Льоса. “Разказвачът”. Превод от испански Людмила Петракиева. ИК “Хермес”. Пловдив, 2010, цена 11,95 лева

През 1987 г. Льоса посвещава този роман на кенкицатациира - разказвачите на амазонския народ мачигенга. По същото време разказвачът още е онзи загадъчен посредник, чиито всевъзможни информации, знания, мъдрост спояват разпръснатите из джунглата микрогрупи в общност. Мисията на странстващия медиум, по неволя поел задачата на водач в иначе хоризонталната властова структура на племето, не подлежи на обсъждане с “цивилизованите”, но все по-трудно опазва индианците от християнските ламтежи... В този повратен момент един въодушевен етнолог обезверен напуска полето на своята безогледна наука, за да се превърне в разказвач на изчезващата традиция - подтикван от уважението към магическата индианска култура и де факто слагащ знак на равенство между бели и червени. Прочее, бившият бял етнолог е наполовина евреин, нещо повече, лицето му е разполовено от червено родилно петно, което го превръща в изрод. Години по-късно автофикционалният повествовател в романа на Льоса разпознава своя стар приятел - “индианец по избор” и новоосветен разказвач – в една изложбена фотография. Той попада на нея във Венеция, лоното на европейската цивилизация, самопонятно приемаща себе си като общочовешка. Самият повествовател също е “разказвач” - той прави културно предаване по една комерсиална телевизия в Лима... Индианците като евреи, разказът като протомедия, “примитивното” като “културно” - нобелистът разсъждава, без да търси окончателно разрешение. Нещо повече, той обезопасява света на индианците, прорязвайки тъканта на “Разказвачът” с магическите видения на мистериозно бродещия в горите Саул Суратас. А виденията на разказвача, за разлика от логичния разказ на Льоса, не подлежат на схематизация. Индианското предание е непокорно, но способно да ни разкаже за нашия, уж цивилизован свят... Романът изобилства от виртуозни номера, но читателят едва ги забелязва, пристегнат в жестоките апории на Льоса.

 

 

Джеймс Уд. “Как действа литературата”. Превод от английски Емилия Ничева-Карастойчева. Издателство “Кралица Маб”, С., 2010, цена 8 лева

 

И тази книга е издадена съвместно с Фондацията за подпомагане на професионалното обучение по творческо писане “Елизабет Костова”. За разлика обаче от “директивния” и крайно нужен “Курс по творческо писане” на Йосип Новакович, също подкрепен от фондацията, забавният и остроумен труд на Уд предпочита да действа по стратегията “Думам ти, дъще, сещай се, снахо”, дължейки изложението си предимно на Барт и Шкловски. Сиреч, ако искате да постигнете влиятелен образ, като предложения от Кормак Маккарти в “Няма място за старите кучета” образ на ботушите, пълни със собствената ни кръв, е добре да почерпите опит от страниците, посветени на литературния детайл, на съзнанието на персонажа, на състраданието и усложнеността в повествованието, на взаимовръзката между истината, условността и реализма. Друг е въпросът дали на български ще се появи и курс по лирическо майсторство – май само прозата е смятана за занаят, а поезията слита свише.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”