Български  |  English

Творец със стил

 

На 12 октомври в Дома на киното се състоя премиерата на книгата „Докато паметта ми е жива” на голямата ни документалистка Невена Тошева. Тя бе представена от проф. Вера Найденова със следните думи:
“Отдавна е казано: книгата има своя съдба. Тя, разбира се, се съотнася със съдбата на автора й. Още по-отдавна мъдри мъже са забелязали, че съдбата на човека се определя от характера му… Уникалният характер на Невена Тошева е добре известен сред кинематографистите - сплав от воля и чувствителност, самовзискателност и прецизност, доведена до абсолют…
Преди година-две прочетох неин ръкопис (сега това е част от книгата), който ми направи силно впечатление с дълбочината на паметта и финеса при изображението на родното място, на фамилната и обществената среда от годините преди и след Втората световна война. Не си казах, както мнозина правят това с досада: днес пък всеки пише автобиографична книга. Известна ми е актуалната стойност на индивидуалните изповеди, изобщо на реалити формите (жалко е, че нашите телевизии не умеят да ги осъществяват, а често ги вулгаризират). Индивидуалните изповеди са в съзвучие с изместването на интереса на науките за човека от живота на обществото към битието на конкретния човек. Те избуяха след отказването от високопарните обобщения, от хладните системите и големите наративи.
Бях убедена, че Невениното прекрасно животоописание незабавно трябва да бъде публикувано. Отпечатването на ръкописа обаче се бавеше и, както разбрах, не само по общоизвестните днес финансови причини. Междувременно към Невена и нейната помощничка, кинокритичката Дима Димова, се присъедини опитният и взискателен редактор, мой добър приятел, Иван Драгошинов. И ето, в ръцете ни днес е една много богата книга, в която спомените за времена и хора се съчетават с личностния професионален опит, с тайни от раждането на уникални филми, подробности от трудната им участ (някои от тях не видели екран): интервюта, публикувани и анонимни, протоколи от художествени съвети, идеи, откъси от реализирани и нереализирани сценарии. Изобщо - книга в духа на най-добрата постмодерна практика (такива вече има и в чуждестранната, и в нашата българска книжнина), където романизираната биография се съчетава с историческите факти, със социологическото знание и изкуствознанието. Във всеки случай, сигурно е, че никой сериозен изследовател на документалното кино, на киното ни като цяло, а и на житие-битието ни през втората половина на ХХ век, не ще мине, без да почерпи информация от нея.
Когато събирах мислите си за това изказване, предвиждах и друг мотив. После го открих в самата книга. Стана ми приятно, че Невена го е заслужила още през 1978 г., а пък аз съм го формулирала. По повод един от най-знаковите филми в творчеството на режисьорката – „Учители”. Говорила съм за стила на Невена Тошева. Ето и цитат: „За да се каже, че един творец има стил, е нещо голямо. Стилът, това е устойчивост на принципи, вярност към себе си, равновесие между темата и нейния изказ. Стилът е мислене и художествен почерк като еманация на мисленето. Невена Тошева е един от малкото български творци, които притежават стил…” (стр. 101/102). И сега се подписвам под думите си. Книгата „Докато паметта ми е жива” има стил. А както е казано, стилът на автора, това е самият човек. „Докато паметта ми е жива…” е самата Невена Тошева.”
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”