Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 36 (2609), 22 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Визитна картичка
Български  |  English

Визитна картичка

 

„Фолклорът е визитната картичка на България”. Това изрече народната певица Христина Лютова пред Александра Гюзелева, водеща на културния панел на сутрешния блок на БНТ, на 18 октомври някъде към 9 часа и 20 минути, година 2010, ХХІ век. Поводът за нейното гостуване беше юбилейният й концерт „Планино, стара планино”, който ще изнесе в Смолян по повод своята 70-годишнина. Христина Лютова е позната с интерпретациите си на родопски народни песни, докато говореше, като фон течеше нейно изпълнение на „Руфинка болна легнала”. Самата тя е създателка на каба трио „Родопея”, в което пее заедно с дъщеря си Мариана Павлова и Силвия Ненкова. Издирила е над 400 автентични народни песни, една десета от тях са запазени в Златния фонд на БНР. Смолян се гордее с нея, наричат я „Гласът на Родопа планина”, във връзка с юбилея певицата става и почетен гражданин.
Думите на Христина Лютова са естествени – всеки си хвали стоката, в случая - културното си призвание. Фолклорът, разбира се, е част от българското културно богатство и е напълно нормално да се грижим за неговото запазване и, колкото и странно да звучи, развиване. Развиване в смисъл организиране на форуми, на които и теоретично, и практически той да бъде обект на внимание, да се изпълнява, да се слуша и гледа, да диша и да живее. Без съмнение, неговата атрактивност е огромна и фактът, че на тазгодишния събор в Копривщица се събраха над 13 000 изпълнители и близо 200 000 посетители, говори сам по себе си. Истинска масовост, на която може да завиди всяко изкуство. Прочее, няма уважаващо себе си читалище, в което да не са спретнати я певчески, я танцови трупи, я възстановка на „автентичен народен обичай”. Въобще, фолклорът в масовите представи се припокрива с културната дейност, а някои дори смятат единствено фолклора за култура. И може би тази е причината тегобите на артисти и музиканти вследствие на т.нар. „реформа” да не намират кой знае какъв отклик сред широките народни маси. Кой ще ти ходи на театър или концерт в тия времена?! Но виж, ако се посегне на читалищата и самодейните групи в тях, тогава наистина ще се надигне вой до Бога. Защото за повечето българи културата е точно това – читалищна самодейност...
Изглежда в представите на чужденците – също. Не една и две бяха групите от чужбина в Копривщица, за които България не е друго, освен неравноделен такт и вити шевици. Кристин Димитрова има великолепна илюстрация на тази представа: „Преди години, отново на рецитал в Америка, едно момче ме попита: “Какво точно е българското на вашите стихотворения?” Отговорих му, че те са писани от мен за неща, които съм видяла около себе си. Това прави ли ги достатъчно български, попитах аз. Той не изглеждаше убеден. Трябваше му още нещо. Тогава се сетих. “Да не би да очаквахте да се появя с национална носия или нещо такова?” “Да – закима той и се усмихна с леко неудобство. Признавам си, че точно това очаквах.” („Какво е да си български писател”, „Култура”, бр. 23/18.06.2010) За жалост, нас продължават да ни припознават именно през фолклора и когато се опитаме да покажем модерно лице, мръщят се. Опасното в това обаче е, че и българските институции не забелязват модерните лица на българската култура, предпочитат старите муцуни и „автентичните” обичаи. Гледат на себе си повече като на съхранители, не като създаващи условия за развитие на културата. Пъдари, не мениджъри, според които точно фолклорът е единствената визитна картичка на културна България в чужбина.
Не е, това трябва да се разбере. У нас има достатъчно стойностни културни герои и събития, съизмерими по ръст с останалия свят. Но факт е, че за тях едва-едва се намира екранно време, докато вече има няколко тв канала за народни песни и танци. Тоест, онези, които влияят върху масовото съзнание, продължават да мислят българската култура през такт 7/8. В което няма нищо лошо, но когато мисленето за българската култура е единствено и само през 7/8, то състоянието на културата става 5 за 4...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”