Крешендо/декрешендо (музика), брой 36 (2609), 22 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Към кой свят отиваме?
Български  |  English

Към кой свят отиваме?

 

От Берлинската филхармония дойде известие за безплатен концерт в дигиталната им концертна зала (за дейността, за създаването, за “архитектите” на залата ще публикуваме скоро интервю с Тобиас Мьолер, директорът “Маркетинг и комуникации” на медиа отдела на Берлинската филхармония). Безплатните концерти на прочутия оркестър по Интернет са особено голяма рядкост. Затова естествено веднага “посетих” залата. Разбрах, че става дума за концерт на младежки оркестър от Венецуела, който носи името на известната в Латинска Америка пианистка, певица, която е композирала и дирижирала - Тереса Кареньо (1853-1917), и с двама диригенти – Кристиян Васкес (1984) и Саймън Ратъл.
Преди две години Берлинската филхармония посрещна първата младежка формация на Венецуела - оркестъра “Симон Боливар” с диригент Густаво Дудамел. Ратъл и филхармонията отдавна са поели шефство над младите музиканти от Системата за създаване на млади музиканти-оркестранти във Венецуела, която съществува от 1975 година (вж.”Култура” бр.30 от 2008). Оркестърът “Тереса Кареньо” е следващото оркестрово издание на системата. А концертът в Берлинската филхармония бе част от турнето на състава в Бон, Виена, Берлин, Амстердам, Мадрид и Лондон, естествено в най-хубавите зали. Турнето е организирано от водеща в света импресарска къща (Асконас Холт), но съм убедена, че няма как пътуването на тези 200 млади музиканти да е минало без финансиране от държавата.
Огромен оркестър - и в Петата на Бетовен (диригент Кристиян Васкес), и в Петата на Прокофиев (на пулта – Саймън Ратъл). И щях да гледам скептично на това творение единствено като знак на пропагандата на една държава, ако не чувах това, което чувах. Звукът на оркестъра бе прекрасен, ансамбловите качества на състава и способността на съвсем младите музиканти (от 14 до 19 годишни) да са гъвкаво подвижни, рефлективни, да се слушат едни други, да реагират абсолютно адекватно и, разбира се, щастливо на жеста на гост-диригента им Ратъл. А със собствения си диригент бяха наистина невероятни. Свиренето на този оркестър е изпълнено с безпределност в звуковите метаморфози – оцветяване, динамики... И с култура и възможности, които могат да се сравняват с много известни оркестри. Изобщо мярката, по която големият музикант и създател на цялото това велико дело - Хосе Антонио Абреу (Ратъл го нарече Аброй и този удивителен мъж присъстваше на концерта), прави ансамблите на своята система, е висока. Той не се задоволява само с факта на съвместното свирене и на относителното владеене на инструментите. Тук критериите са много по-големи и затова чух, например, как 20 виолончели и 12 контрабаса свирят в пианисимо, което ти се струва невъзможно. Концентрацията на младите хора прави музицирането им впечатляващо: освен ентусиазъм и музикалност, тук се чува и вижда висок инструментализъм и култура. И ако в Петата симфония на Бетовен младият Васкес имаше някои идеи, които биха могли да се дискутират, както и съотношенията на отделните детайли във фактурата на текста, то в Петата на Прокофиев с опитния майстор бе действително удоволствие да се слушат и да се гледат музикантите.
Защо, всъщност, в колонката си се спирам на този концерт? Не е само, за да напусна малко някои тъжни родни територии. А за да припомня на сегашните “капацитети” в Министерството на културата, че Системата във Венецуела прибира и дава занимание на най-бедните деца от улицата, за да ги отдалечи от всяка възможност да се криминализират. Чрез изучаване на инструмент в класически симфоничен оркестър, чрез Моцарт и Бетовен, Прокофиев и Ревуелтас...Чрез високата естетика на тази култура. Какво се оказва днес? Там децата се спасяват от възможните лоши неща, които има на улицата, а тук, в европейска, уж, България, свирещото класическа музика дете все по-ясно вижда бъдещето си... тъкмо на улицата. Ако остане в България! Мислите ли за тези неща, господа?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”