От пръв поглед ( кино), брой 36 (2609), 22 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Хаос и тъжно вълшебство
Български  |  English

Хаос и тъжно вълшебство

 

„Ако някой те обича”, 2010, България, 101 минути, сценарист и режисьор – Киран Коларов, продуценти: Киран Коларов, Галина Тонева, Кирил Кирилов; оператор - Емил Христов, художник – Петър Горанов, костюми – Боряна Семерджиева, музика - Кирил Дончев, в ролите: Деян Донков, Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Николай Урумов, Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Михаил Мутафов, Анета Сотирова и др.
Премиера - 20 октомври 2010 г.
Разпространява Pro Films
 
Новите български заглавия заливат есента паралелно с листата и дъжда. Така че, както миналата година по това време, и сега колонката ми за трети пореден път е посветена на роден игрален филм.
„Ако някой те обича...” се появява 4 години след „Бунтът на L.”. И като него веднага след „Златна роза” се показва на мол-публиката от смелия разпространител на българско кино Pro Films. Е, доста преди това осмият филм на Киран Коларов закри София Филм Фест в Зала 1 на НДК. Не бях там.
Така че, на „Златна роза” го гледах не само за първи път, но и в контекст. От една страна, “Ако някой те обича” е част от многото филми за любов. В него тя се оказа най-безнадеждна. От друга страна, подобно на “Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов, “Тилт” на Виктор Чучков-син или “Зад кадър” на Светослав Овчаров, “Ако някой те обича” обхваща десетилетия между социализма и днес. Оказа се единственият, който показва вероломността не толкова в идеологически, колкото в психологически аспект. В този смисъл, “Ако някой те обича” е различен дори в контекста на предишните филми на Киран Коларов “Искам Америка” (1991) и “Бунтът на L.”, където също изследва проваления живот между две епохи, но като следствие от репресивния апарат на соца. За разлика от безрадостната участ на Мече Бу (Невена Коканова) и Лорис (Део), безработният пианист Александър Паскалев (Деян Донков) не е имал намерение да бяга от системата, а е станал жертва на момичешка мъст – навремето е лишен от любимата си педагогическа практика заради компромат с “порноснимка”, направена в дома му от влюбената в него ученичка Нора (Фани Коларова) като отмъщение за връзката му с учителка (Мария Каварджикова). С дълга мазна коса и предимно по халат, днес той се мята с блуждаещ поглед из мърляв дом-антиквариат, механично спира тиктакането на стенния часовник всяка нощ и се събужда на сутринта с неизменна трескавост. Общува единствено с досадно-отзивчивия си съсед - пенсиониран военен тарикат (Николай Урумов). Излиза, за да лепи обяви за уроци по пиано и да гледа училищен двор, дъвчейки баничка. Телефонът най-сетне звънва и Паскалев се оказва наемен пианист за дама от “недоубитата буржоазия” с искрящи перли и виталност (Стоянка Мутафова). Разбираме, че е ангажиран от надут богаташ (Иван Юруков), живеещ със същата онази Нора. Тя подхваща нова атака към клетия Паскалев, въвлича го в кучешка авантюра с моден дизайнер (Йосиф Сърчаджиев), разкъсва паравана на миналото и се лута из капризите си. Но в крайна сметка става ясно, че нейното вероломство е бял кахър на фона на преживяното в детството му – свидетел е на бащиното си самоубийство след отказа на майка му да изрече “обичам те”. Тази травма се оказва доминанта в живеенето на Паскалев. Шансът му за любов е ампутиран a priori.
След като се пробва в зрителското кино с телевизионни звезди за стръв (бутафорно в комедията “Испанска муха” и диалогично в трилъра “Бунтът на L.”), сега Киран Коларов странно се отмества в имагинерността. Капсулира се в екзистенциалната безприютност. Рови из собствените си комплекси. Мъчи се да измисля герои и обрати. И забравя за актьорите (направо съчувствам на Деян Донков, който се чуди какво да прави).
В откъслечен флешбек, с визиони, мистерии и истерии, Киран Коларов разказва „притча за невъзможната любов” като гротескно-психоаналитичен лабиринт. Такъв хаос е, че ефектният слоган „миналото никога не е само минало” е отнесен от порой въпросителни, чийто патетичен апогей е Концерт №1 за пиано и оркестър на Чайковски.
Но, въпреки агресията на невнятността и трите финала, “Ако някой те обича” недвусмислено показва, че киното е в кръвта на Киран Коларов – този безчувствен филм е направен чувствено. Стеле се като фройдистки каталог на зависимостите. И е красив в пластичността си до тъга - от бинарното обиграване на ар деко-интериорите в кръглата жълта къща с куличката на ъгъла на “6 септември” и канала, през дискретното стилизиране на епохите до неизбежния напоследък за Киран Коларов озъбен морски бряг. А Стоянка Мутафова и Михаил Мутафов в този филм са обединени не само от фамилията, а и от органиката на епизодичното си присъствие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”