Български  |  English

Беднякът като артефакт

 

„Трябва да съставите трио - студент, НПО и лице, живеещо в бедност”.
Вече си представям как студентът отива при някой клошар и го пита – „Ей, ти! Нали си лице, живеещо в бедност? Ела да направим едно трио тука, с едно НПО!”
2010 година - европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, проект „Партньори в изкуството”.
Ах, тези европейци, за всичко са помислили и за всеки са се погрижили. Сега цяла година се грижат за бедните. Извинете, за "лицата, живеещи в бедност".
Има си специален проект - НПО, студент-фотограф и "човек, живеещ в бедност", които работят заедно и снимат, за да могат снимките да отидат на изложба в Брюксел.
Особено важна, според проекта, е срещата с "човек, живеещ в бедност". Той (беднякът) е малко нещо артефакт. Затова има специални инструкции онлайн, които всеки заинтересован европеец може да прочете. Европеецът трябва да знае, че "първият контакт" с него е "решаващ момент". Той (европеецът) трябва да е отворен, без предубеждения, готов да го изслуша, искрен и сърдечен (но без да се натрапва). Хубаво е да уважи положението му (на бедняк) и да се вслушва в изискванията му за снимките, за да не се чувства (беднякът) използван или контролиран. Нещо повече, той (беднякът) има право на участие в избора на снимки – „лицето, живеещо в бедност” се превръща в субект... и то не просто в субект, а направо в творец, който успява да се докосне до елитарната възможност да избере сам фотографиите, които ще бъдат разгледани от борците с бедността.
А след края на проекта е хубаво европеецът да продължи да ангажира човека, живеещ в бедност - нали не иска да е социално изключен. Та за целта ще му покаже снимките – неговите, и на други, живеещи в бедност - в галерията на уебсайта, видеото от откриването на изложбата, а най-хубавото е, че ще му даде сертификат, ако снимките му (на бедяка) са избрани за участие.
Дотук все цитати, нищо не е измислено.
 
А сега по същество. Но откъде да се започне?
Може би от лицемерното заменяне на думи и изрази с други, по-толерантни, по-политически коректни и по-социално неизключващи, както днес е прието. Да наречеш някого беден, е сбъркано, грубо и напомня на класово разделение (нали класи вече няма, има "страти"). Съвсем друго си е "лице, живеещо в бедност".
С промяната на думата веднага на всички става по-добре - и на богатите заради проблемите със съвестта им, и на бедните, на които статусът им някак си се подобрява от вниманието, което им отделят.
А може би оттам, че от цялото това мероприятие става ясно, че бедният, колкото и да е дребен и нищожен, представлява заплаха за европейския подреден свят. Пречи на европейците да се чувстват комфортно. Седят си на терасата, пият фреш и изведнъж бедният минава по улицата, което неизбежно им навява неприятни мисли – дори само с присъствието си. И за да се почувстват по-социално ангажирани и по-уютно в домовете си, се опитват всячески да направят опозицията богат-беден по-приемлива.
Може би пък трябва да се започне от това, че проектът помага на европейците да станат по-толерантни с бедните. Да разберат, че в крайна сметка и те (бедняците) са хора. Почти като европейците. Малко са по-мръснички, наистина, вероятно по-неграмотни, нямат си собственост, дрехите им са по-скъсани, сигурно имат здравословни проблеми, но и те са хора. Когато европейците се срещнат с тях (бедняците), трябва да са сърдечни и съпричастни. Ще ги включат в проект за снимки. В крайна сметка, не си мислете, че за тях (бедняците) е по-важно от всичко да имат работа, да има достъпно образование, да си подобрят жизнения стандарт... Те (бедняците) не са толкова елементарни - не забравят нуждата от досег с изкуството, така необходимо за всеки човек, пък дори да е малко нещо беден.
Европеецът направи най-важното за „човека, живеещ в бедност” - показа му красотата на неговия мизерен живот. Показа му, че студентът-фотограф може да го приеме такъв, какъвто е – мръсен, гладен или бос, но все пак човек. И сега това лице (беднякът) сигурно се чувства много възвисено, много щастливо, много пълноценно, истински социализирано или по-точно - социално включено... И то не къде да е, а в проекта „Партньори в изкуството”, респективно, в сърдечната, солидарна европейска общност!
Може би пък да започнем от края.
Брюксел, откриване на изложба. По стените са наредени снимки на "лица, живеещи в бедност" и правени от "лица, живеещи в бедност" (разбира се, с помощта на чисти, добре облечени и толерантни студенти-фотографи).
Залата е пълна с чичковци и лелки с костюми, пристигнали със своите лъскави (но не прекалено) коли, пият вино. Някои от тях са политици, други са чиновници в различни европейски институции. Може да са от различни партии и структури, но всички тях ги обединява една идея - борбата с бедността.
Затова са се събрали в този сюблимен момент - финала на европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Отпиват си от виното, разговарят пред фотографиите, изпълнени с уважение, разбиране и сърдечност към бедните.
И ето, те гледат снимките със сериозни физиономии, някой ще открие изложбата със скучна, но сърдечна реч, в която ще каже, че борбата не свършва дотук, а през това време всичко се записва с камера, защото дейностите след края на проекта продължават. Студентът-фотограф ще покаже видеото от изложбата на своя бедняк-артефакт и социалното включване ще достигне своят апогей, когато "човекът, живеещ в бедност" види какво специално внимание са му обърнали в Брюксел. Ако можеше и да получи една торта от коктейла… нищо, има си сертификат.
Красиво, нали?
Ето така се борят европейците с бедността. С толерантност, разбиране и сърдечност. Малко е неприятно да пращат младите си студенти-фотографи на срещи с разни бедни, но пък в крайна сметка си е "once-in-a-lifetime experience".
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”