От пръв поглед ( кино), брой 32 (2870), 24 септември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Мистър Бътерфлай
Български  |  English

Мистър Бътерфлай

 

“Американецът” (TheAmerican), 2010, САЩ, 105 минути, режисьор Антон Корбийн, продуценти: Ан Кери, Джордж Клуни, Джил Грийн и др.; сценарист Роуан Джофи (по романа A Very Private Gentleman отМартин Бут, излязъл през 1990), оператор Мартин Руе, художник Марк Дигби, музика Херберт Грьонемайер. В ролите: Джордж Клуни, Виоланте Плачидо, Текла Ротън, Йохан Лейзен, Паоло Боначели и др.
Разпространява Тандем филм
 
В този филм няма и помен от пленителните идиоти или непрокопсаници, изиграни през годините от Клуни при братята Коен, Содърбърг или Джейсън Райтман. По самотност неговият посребрен килър пред пенсия Джак/Едуард напомня малко персонажите от собственото му политическо кино и преди всичко агентите на ЦРУ в режисьорския му дебют “Самопризнанията на един опасен ум” (2002) и продуцирания от него “Сириана” (2005). Но тук Клуни е строен до завист, с дълги бакенбарди и две татуировки – на гърба е пеперуда. По жанр и ситуация (временна изолация на наемен убиец) “Американецът” препраща към два невероятни метафизични трилъра: “Дух Куче – пътят на самурая” на Джим Джармуш и “В Брюж” на Мартин Макдона. Но, макар героят да е също обречен непукист и филмът да не е лишен от магия, не достига блясъка им. За първи път от дълго време насам останах безразлична към филм със/на Клуни.
След като насред ослепителния шведски сняг нищо неподозиращата приятелка на Джак е убита, а той професионално застрелва двама, енигматичен телефонен разговор го праща в Италия. Виждаме го да слиза от влак в Рим и с кола отпрашва към планинско градче с ослепителния ландшафт на района Абруцо. Шефът му Павел със злокобно лице (Йохан Лейзен) изрично му забранява да общува, но той, представяйки се като фотографа Едуард, се сближава с две местни емблеми: отец (Паоло Боначели) и проститутката Клара (Виоланте Плачидо). С падрето разговаря за греха и понякога вечеря, с девойката от секс стига до любов... Междувременно елегантна белгийка (Текла Ротън) му поръчва уникално оръжие. И всъщност, покрай срещите и медитацията със самотните кафета, енциклопедията за пеперуди, чашките бренди/вино... основното занимание на Джак е сглобяването на автомат. Подобно на Данила Багров (Сергей Бодров-син) от руския “Брат”, той с вдъхновена методичност изработва самоделката. Поръчителката, обаче, също като него се прави на друга... И патлакът на Джак отново влиза в употреба. Финалът е с летяща пеперуда, както в “Сън” на Ким Ки-дук.
С нонконформисткия хъс, дългите статични кадри, оскъдния диалог, маниашкия саундтрак и празните очи под свъсени вежди на Джордж Клуни, „Американецът” със сигурност не прилича на мейнстрийм-трилър. И всъщност се равнява по стилистиката на авторското европейско кино от 70-те (удивително е, че от първия си уикенд на 5 септември оглавява американския боксофис, а сега е на седмо място). Холандецът Антон Корбийн, прочут фотограф, клипмейкър и режисьор на черно-белия независим „Контрол” (2007), отново разчита на постоянния си оператор Мартин Руе (немец) и визията е наистина зашеметяваща – планински върхари, светлини, хълмисто градче с обилни стълби, полусенки... И сред тях – лузър без илюзии, но с животински нюх за самозащита. Ловкост, храброст и обреченост се разместват с унил съспенс в банален сюжет и размита фабула. Нещата си идват на мястото едва в последните 20 минути на филма, но дори и те не са в състояние да изтръгнат емоция. Защото всичко изглежда като дълъг макиаж на незаличима кухост.
Освен визията, пеперудения акцент и меланхолично-атлетичния Клуни, от този филм ще ми останат и 3 епизода: карането му през тунел на фона на жестоко парче и изричането на „мистър Бътерфлай” от две различни жени... Но, дори да вдигат адреналина, не стигат.
Предпочитам Джордж Клуни като “мистър Празна раница” от „Високо в небето”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”