Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 32 (2870), 24 септември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Общество на идиоти
Български  |  English

Общество на идиоти

 

 
Тъжно признание. И симптоматично. Направи го Емил Кошлуков в сутрешния блок на ТВ 7 – анонс за встъпването му в длъжност „водещ на съботно-неделното магазинно предаване „Уикенд с ТВ 7”. По идея то е продължение през почивните дни на сутрешния блок на телевизията „Сутрин с ТВ 7”, воден от Мартина Шопова и Данаил Глишев. И съвсем логично Емил Кошлуков именно пред тях направи признанието си, звучащо горе-долу така: „Не ме интересува повече какво става в България. Тук нищо не може да се промени. Толкова време й посветих от живота си – и нищо. Ето защо сменям своето амплоа, отказвам се от политиката и се превръщам в тв водещ.”
Разбира се, който е гледал първото издание на „Уикенд с ТВ 7”, едва ли ще повярва докрай на казаното – в предаването си Емил Кошлуков е също толкова напорист, речовит и поучаващ, колкото беше и като политик. Поканените трудно вземат думата, а понякога в студиото става толкова шумно от надпреварващите се да се надприкажат гласовити гости и домакин, че възприятията отказват да се справят с гюрултията. Личи, че все още новият водещ не се е отърсил от опита си на, първо, политик – лидер на „Новото време” (а за практиките на българската политика е характерно не диалогичното, а монологичното говорене: политикът по нашите земи провижда другите единствено като слушатели и гласоподаватели), и, второ, на водещ на предаването „Таралеж” по „Евроком”, в което – по примера на Волен Сидеров и неговите предавания по СКАТ („Фронтално” и „Атака”), се опитваше да зарибява електорат и да изрича истини от последна инстанция. Тук обаче нямам за цел да оценявам водещия Емил Кошлуков – още е твърде рано за обективен анализ. Само ще отбележа, че идеята да се хване този часови пояс не с реклами на „Телешоп”, повторение на турски сериали или безкрайни анимации е добра; да не говорим, че „Уикенд с ТВ 7” приключва така, че да не се припокрие изцяло с „Отпечатъци” на Мира Баджева по bTV – онзи, който любопитства за коментари относно случващото се в българското общество, може спокойно да съвмести двете предавания. Естествено, ако още го вълнуват „болките от текущото”... Макар че, ако тръгнем да съдим за новото предаване по името, ще се настроим за нещо съвсем друго – все пак, то съвпада с названието на един от най-големите жълти вестници в България. Вероятно не търсена прилика, но смущаваща.
Не толкова обаче, колкото самото признание на Емил Кошлуков. Защото се оказва, че една от водещите личности на прехода, толкова популярна в началните времена на промяната, пък и след това, отпуска уморено ръце, свива с безразличие рамене и заявява: „Тук, в България, нищо не може да се промени! Невъзможно е! Какво от това, че скандирахме за правова държава, за справедливост и демократичен ред – нищо от това не успяхме да случим?! Затова се отказвам и приемам нещата такива, каквито са, с всичките недостатъци на едно общество, което е повече корумпирано, отколкото цивилизовано...” Всъщност, Емил Кошлуков изказа и поведенчески осъществи онова, което мнозина у нас все по-често си мислят – че простотията и безцеремонността са взели окончателно връх над интелигентността и деликатността. И колкото и Любослава Русева в „Дневник” да призовава да спрем с „говеенето” (вж. статията й „Без дъно” от 20.09.2010 г.), сякаш именно проявите на безразличие и примирено отчаяние завладяват все по-силно мислещите и чувствителни български прослойки. Нищо не може да се направи, всичко е загубено, ето защо, дайте да се откажем от всякакви утопични идеи за промяна и възход и да се сврем в частното си битие, за него да се грижим с внимание и единствено за него да следим да просперира. Другото, общото дело, е невъзможно предприятие, затова да не хабим сили за него – обреченост е!..
Древните гърци са наричали онези, които са се ограничавали и удовлетворявали в индивидуалното си съществуване само с личния си живот, без да вземат участие в полисния, „идиоти”. Мисля, че българското общество става все по-идиотско...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”