Думи срещу думи ( литература), брой 32 (2870), 24 септември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: D.J. посред българския апокалипсис
Български  |  English

D.J. посред българския апокалипсис

 

Георги Господинов. D. J. и Апокалипсисът идва в 6 вечерта. ИК Жанет 45, Пловдив, 2010
 
Пиесите на Георги Господинов вече са не само театрален факт, но се появиха и като самостоятелна книга. Прекрасният дизайн на Яна Левиева е успял да обвърже духа на театъра с формите, в които се случва литературният текст; прелитащия ефект на едно представление с трайността на книжното тяло. Що се отнася до Георги Господинов, има нещо, което едва ли някой може да отрече: в българската литература рядко се срещат автори, толкова адаптивни към промените в културната атмосфера на времето, сред което живеят. Доказва го дори само разликата между двете пиеси, включени в книгата.
D. J. е създадена в самото начало на новия век, но всъщност носи духа на 90-те години и ни припомня постмодерните радости на българската поезия от онова забързано, пъстро и зрелищно време. Самата пиеса е поетична, но не в смисъла на онази „красива” романтика, която традиционно се свързва с идеята за лирическо преживяване. По-скоро ще срещнем литературността на похватите, които правеха поезията на „младите” необичайна и привлекателна в годините след „Промяната”. Трудно е да се изброи тяхното множество; за това е необходим „затворен” критически прочит, какъвто навярно ще се появи в някоя дипломна работа или дисертация; във всеки случай, преобладава усещането за игра, за забавление с преплитането на културни пластове и представи от различни традиции и епохи; мярва ми се дори терминът буфонада. Най-общо казано, пиесата е истински фойерверк на способността да се създава и изпитва удоволствие от културното преживяване. Нетрадиционен за българската литература си остава фактът, че Георги Господинов отлично знае (включително на концептуално и теоретично равнище) какво прави и защо го прави; той не принадлежи към авторите-интуитивисти, към тези, които ни обясняват, че пишат „отвътре на себе си” – едно явление, доста разпространено в родната ни култура. Неговият D. J. не е нито човек, нито идея; той е духът на прехода в края на ХХ век. Целият текст и още повече посоките на театралната му реализация залагат на любопитното, пъстрото, развлекателното, т.е. на онова, което ще привлече масовата културна публика. Отново ще кажа, че става въпрос за съзнателен избор: авторовото определение за тази пиеса е „light, с ниско съдържание на олово и никотин”.
Втората пиеса, Апокалипсисът идва в 6 вечерта, е родена от вълната на посттоталитарния интерес към отминалата епоха на нашите комунистически страсти. И в този случай авторът не ни е оставил да гадаем за неговата идея; кратките „предапокалиптични бележки” поетично внушават замисъла на драмата, която започва след тях. Краят на света се случва за всеки човек отделно, той не идва с фанфари и жупел, а се промъква безшумно и крадешком в ежедневието, което бавно убива. Апокалипсисът се случва на съвременния човек всеки ден в 6 часа вечерта. И както в онзи роман на Толстой, можем да кажем, че всички щастливи хора си приличат, а всеки нещастен човек притежава своя личен апокалипсис. И пак като в D. J. ясно усещаме литературното възпитание на автора и умението му да превръща в театър играта с културни представи: от една страна, вълната на интереса към „устните” лични истории, сдвоена с девиза, според който всичко лично е политическо. От втора страна – литературни реминисценции от Яворов („В часа на синята мъгла”) и особено Вапцаров („...и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита”). На мен лично не ми достига обединяваща „своя” идея, която да надхвърля пастиша от културни тенденции в западното пространство. Може би следващото десетилетие ще поиска нов тип драматизъм и драматургичен смисъл от Георги Господинов. Засега, обаче, пиесите му са най-доброто, което щастливо пресича нагласите на днешната публика с дарбата да бъдеш писател.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”