Български  |  English

Иван Кирков (1932 – 2010)

 

 
Малко след като постъпих на работа в „Култура” през 2002, от редакцията ме изпратиха да направя разговор с Иван Кирков по повод изложба в Асеновград за неговата 70-годишнина. Това беше първият ми разговор. Вълнувах се много. Проучих подробно биографията на художника, научих нови неща за него и значението му за българската култура и изкуство: за неговата революционна преподавателска работа в Академията, за експериментаторската му живопис, за голямата му ерудиция и любовта му към джаза... Открих, че сред учениците му са някои от известните ни художници днес, като Долорес Дилова, Мариана Маринова, Дарина Цурева, Ива Владимирова, Атанас Парушев, Динко Стоев, Веско Велев, Людмил Лазаров... Всеки от тях е успял да открие индивидуално излъчване в творчеството си, а това, струва ми се, е най-показателно за качествата на добрия преподавател.
Разговорът, който направих с художника тогава, на 19 юни 2002, придоби формата на равносметка. Ето малка част от споделеното от него:
„Талантът е това, което създава художника. Художник не се става - той се ражда. Но е необходимо и обучение, защото то е степен на интелигентност в познаването на различните възгледи от историята на изкуството. Интелектуалното ниво на художника е задължително. Разбира се, има родени таланти, които дори и това могат да пренебрегнат със силата на своята дарба. Чрез таланта си художникът проумява, разбира същността на самия живот, но няма ли и познание - той остава само гениален дилетант.”
„Единственият начин да съхраниш стойността си на човек и по някакъв начин същността си, е да бъдеш на дистанция. Отчуждението е било начин, по който съм успял да просъществувам. То е било задължително, за да мога да се съхраня до известна степен. Това е важно за всеки вид интелигентна дейност. Трябва да имаш дистанция, да се отделиш леко, да пазиш равновесие. Благодарение на разстоянието, чрез което общуваш с околните, можеш да бъдеш това, което си - с всичките си качества и недостатъци. Важното е преди всичко с творческата си дейност да съхраниш личността си.”
„Ако преследвате с чисто сърце намеренията си, не спекулирате с възможностите си и не се заблуждавате, гарантирам ви - ще станете човек! Говоря за моралната страна на нещата, която е задължителна. Важното е чрез пречистване, чрез катарзис да изживееш същността си на човек, за да не те е срам да гледаш хората.”
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”