Български  |  English

Калина Ковачева (1943-2010)

 

Напевна саможертва, ненаранима преданост, закачлив стоицизъм... Имат ли тези изреждания смисъл? Калина Ковачева не получи онова критическо признание, което действително заслужаваше, но мнозина от нас откриваха в стихотворенията й тежък, но справедлив приятел.
Преди седмици нейни колеги и близки се опитаха да я облекчат в най-трудния път – да, благотворителното четене в НДК не постигна твърде щедри резултати, но събра на едно място хора, реално белязани от тихите й стихотворения. Аз поне няма да забравя разказа на Екатерина Йосифова за пръстите на Калина – “като златни моливи”, за парадоксалното й щастие в хосписа, в което стиховете се появяват и изчезват незаписани. Но, преди всичко, няма да забравя стихотворението й “Баща ми е дете, което пие бира”, издишало за нас озон в едни тъй задушни години.
Някога Калина Ковачева беше изкачила сама стотици километри в Хималаите. Изкачи ги и тук, сред беди - с разсъдливо внимание и кротост.
 
Прощавай, Калина!
 
М.Б.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”