Български  |  English

Наградата Мийс ван дер Рое

 

Изложба Европейски архитектурни награди на Фондация Мийс ван дер Рое, Барселона, НГЧИ, 2 – 30 юни 2010.
 
Представете си световното изложение 1929 г. в Барселона (млад и динамичен тогава град), съставено от серия новопостроени експозиционни сгради, еклектични ордерни композиции, наред с Националния дворец на експото, решен като колаж от исторически цитати от всички испански провинции. Някъде долу под «хълма на експозициите», обаче, един изложбен павилион скандализира патетичните класически ордери - представлява едноетажно пространство, очертано от няколко правоъгълни повърхнини – стени от травертин и стъкло, покривна плоча, бетонова платформа на пода: една супрематична композиция, замряла в свободен полет. Тази сграда на Мийс ван дер Рое, представяща демокрацията на Ваймарската република, служи за блестяща илюстрация на тезата, че главното често не се намира в центъра, а и далеч не е най-голямото. По мнение на Кенет Фрамптън, павилионът на Мийс се превръща от пространство за експозиция в главен експонат на новото време.
За съжаление, животът на експо павилионите е кратък и след една година сградата е демонтирана. Значимостта на тази творба за модерната традиция, обаче, надхвърля всички очаквания и съвсем не е право пропорционална на продължителността на живота й. Както често става в историята на архитектурата, концепцията се оказва по-витална от сградата. А сградата-концепт има тенденцията да се преражда в манифест, в емблема на една цяла архитектурна доктрина. В литературата за модерната архитектура няма по-цитирана и изследвана сграда от този скромен павилион на Мийс.
Но това не е финалът на историята на сградата. След Втората световна война и края на Франкисткия режим в Испания, в края на 70-те години група испански ентусиасти на модерното движение начело с Ориол Бохигас и Игнаси де Сола-Моралес, следвайки растящата виртуална значимост на Барселонския павилион за архитектурната култура, започват кампания и събират средства за възстановяването на сградата на оригиналното й място по запазената проектна документация, давайки й, тъй да се каже, втори живот.
Това е свързано и със създаването на Фондация Мийс ван дер Рое www.miesbcn.com, която е основана през 1983. Постепенно дейностите й се разширяват извън пределите на опазването и поддържането на живота на павилиона и архивите на архитекта; и тя се превръща във водеща културна институция. Така през 2000 Фондацията получава от Европейската комисия правото да организира пан-европейска селекция на най-значимите архитектурни творби, тяхното журиране, както и да присъжда награда на Европейския съюз. От 2001 г. с двугодишен цикъл фондацията Мийс ван дер Рое присъжда Награда на ЕС за Архитектура на базата на селекция на най-новаторските архитектурни реализации, построени през последните две години в страните от Европа.
Изборът и номинациите за наградата се осъществяват от избрани от Фондацията независими експерти, както и от ред други институции. За всяка сесия на наградата се събират до 400 предложения, представящи най-добрата архитектура на Европа за периода. От тези номинирани творби се определят около 150, които влизат в голямата («широката») пътуваща изложба с макети и широко представяне на авторите. От влезлите в тази изложба се избират 50-60, които формират малка («тясна») пътуваща изложба, която представлява олекотен вариант на голямата. Накрая остават 5 обекта – финалисти, сред които се определя и носителят на Наградата.
Изложбата служи не само, за да маркира полето на търсенията на най-забележителните европейски архитекти, но и представлява един инструмент за изследване и дори стимулиране на определени тенденции, развиващи се в това поле. До голяма степен, предвид спецификата на избора на номинираните творби в географски и идеологически план, може да се твърди, че тези посоки очертават силовите линии на европейска архитектурна физиономия, представят диаграма на състоянието на архитектурното съзнание в ЕС.
На тази основа могат да бъдат посочени редица тенденции. Преди всичко, за последната серия селекции на Наградата - от 2003 година насам, се наблюдава една нарастваща умора от сградите със самоцелна формална жестикулация, третиращи усещането за новото като задължителна цел. Все повече сред номинираните творби се проявява ориентацията към една естетика (и етика) на обикновеното, на типологичното, дори на минималното. Това не намалява интереса към експериментиране в съвременната архитектура, а по-скоро го пренасочва от медийното пространство, от формалната жестикулация в посока към социалните, културно-средовите и екологичните, както и към нови технологични области, коригира тенденциите и вътрешните интереси на архитектурното творчество – от пазарното и приватизираното пространство към публичното и колективното. От друга страна, в поливалентната културна среда на ЕС все повече се засилват гласът и присъствието на т.нар. нови европейски страни, архитектурните култури от Централна и Източна Европа. В последната селекция почти няма страна от този регион, която да не е представена с поне една творба, а тези със силна собствена традиция, като Хърватска, Словения, Чехия - с по няколко. Наградата за «нов» архитект от младото поколение също е присъдена на Studio UP от Хърватска. Разрастването на влиянието на този регион е за сметка на архитектурата на западно-европейския ареал и сочи тенденцията на заместване на преобладаващия архитектурен (и културен) модел от типа център-периферия с една полицентрична карта на културните взаимодействия в европейското пространство.
Освен тази, аналитично изследователска роля, изложбата Европейски архитектурни награди цели няколко стратегически перспективи. От една страна, тя създава представата у хората и институциите от ЕС за значимостта на архитектурното качество за цялостната среда на обитаване в европейското пространство. От друга – тази изложба стимулира трансграничните връзки и сътрудничество между архитектите от ЕС и е свързана с т. нар. Border breaker програма на съюза. От трета – тя подпомага израстването и излизането на глобалната сцена на младото поколение европейски архитекти, предвиждайки и специална награда Emerging architect от всяка двугодишна селекция.
От България, която беше включена в европейското пространство доста преди влизането си в ЕС, неведнъж са били излъчвани архитектурни реализации за номиниране за наградата. През 2009 г. за пръв път сред творбите, отбрани не само за широката, но и за «тясната» изложба, от международното жури е определена и сградата “Жаклин” (арх. Пламен Братков и арх. Росица Хинкова) на “Аедес Студио”. Това е забележителен симптом за развитието на младата българска архитектура, за нейните, често изключителни качества и за нарастващото внимание към нея от страна на европейската архитектурна култура.
още от автора
Арх. Станишев е независим експерт към фондацията Мийс ван дер Рое


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”