Български  |  English

Какво всъщност става в центъра на столицата?

 
Уважаеми господин Рашидов,
Уважаема госпожо Фандъкова,
Уважаеми арх. Диков,
 
В центъра на София се извършват мащабни строителни работи, засягащи развитието на града за десетилетия напред.
Информацията за тях е оскъдна и противоречива. Ту се говори за подземен гараж пред ЦУМ, ту се говори, че няма да го има. Ту се говори за цялостно разкритие на старините в обсега на строящата се метростанция и експонирането им на място, ту става дума за изнасянето им - и обществото си спомня печални примери. Ту се говори за цялостно подземно пешеходно пространство на нивото на старините, обхващащо Ларгото и бул. „Мария Луиза” пред ЦУМ, ту се говори за това, че непреодолими частни интереси не позволяват то да се реализира.
Министерството на културата лансира голям проект за създаване (и строителство) на Национален музей на визуалните изкуства. Обявен е архитектурен конкурс. Обществеността не е наясно със заданието (музеоложко и архитектурно), което е в основата на конкурса.
Годината, в която живеем, е 2010. И обществеността е в правото си не само да слухти за откъслечни елементи от информация. Обществеността е в правото си да знае.
Призоваваме ви да дадете пресконференция, на която подробно да осведомите медиите какво се случва в работата по двата обекта.
Всякакви отделни появи в различни медии и разяснения на парче по такива основни за страната ни теми са всъщност вредни, защото осветяват отделни елементи в различни фази на развитие на проектите – и нито журналистите, нито обществото успяват да ги свържат в едно цяло.
Свикайте пресконференция, запознайте медии и общественост с действителната ситуация и намеренията си.
Да повторим – годината е 2010.
Култура  
 
 
Йорданка Кандулкова, директор на НИНКН[*]:
 
- Какво става в центъра на София? При толкова слухове, никой не знае нищо с положителност.
- Това е най-големият проблем, че никой не знае какво става. А и с годините се е насложила една подозрителност у хората, че щом не се знае, се върши нещо непременно лошо и някакви зулуми ще станат. Наблюдавам и нещо хубаво, обаче - една реална проява на гражданско общество: хората не мълчат и започнаха да питат, започнаха да търсят правото си да знаят.
Какво се случва? Случва се едно дългоочаквано археологическо проучване, което би трябвало да се случи преди 50 или със сигурност – преди 30 години, когато са се взимали решенията за метрото. И един такъв инфраструктурен проект да се съобрази с познати, а не с очаквани и подозирани факти. Това не е станало и шансът за подобно археологическо проучване сега е покрай строежа на метрото. Т.е., отново културата се закачи отзад на една каруца, която с много бързи темпове върви напред. Нямаме право да я спрем, защото е свързана с бита на хората. Метро обаче има навсякъде, но Сердика и Средец ги няма навсякъде. Когато попаднах[†] във водовъртежа на тези проблеми, от преките си срещи – в МК, в СОС, с главния архитект – моите човешки впечатления са, че на хората, които са ангажирани с процеса, не им е все едно как ще се случат нещата, на каква цена ще изградим метрото.
- И може да се води градивен диалог с тях?
 - Точно така. Например, западно от ЦУМ се предвиждаха в проектите подземни парконива, под археологията и над метротунела. Там трябваше да се прецени кое е по-важно – да осигурим паркоместа, ако това води до жертва на археологията, или да съхраним археологията и да се съгласим с липсата на паркоместа? Във всички случаи, опазването на наследството е възможно с намирането на разумен компромис. И мисля, че в тази посока бяха направени крачки.
Предварителният проект, по който така или иначе институтът беше казал своето “да”, предвиждаше в частта на бившия паркинг пред ЦУМ да се разкрие и експонира археологията in situ. В частта под “Мария Луиза”, където минава метротунелът, между “Мария Луиза” и тунела да се разположи археологическо ниво за експониране, а под него четири нива подземни паркинги. Това водеше до демонтиране на археологията, изкопни работи на открито, организиране на паркингите, връщане на археологията и свързването й в общо експозиционно пространство с тази, която остава на място. Хората, преживели вече неуспеха с демонтираната археология по западното направление, която все още не е върната на място, съвсем разбираемо бяха против. Институциите, мъчително или не, се вслушаха. Този проект бе преработен и то много сериозно. В новия се отказват от подземните паркинги, метротунелът се копае с “къртицата” на миньорски принцип, археологията остава на място в “сандвич”. Тя е частично проучена, но като се покрие от улицата, проучванията ще могат да продължат спокойно, ще може да се разкрива и да се експонира in situ в онези фрагменти, които археолозите проучватели смятат за стойностни. Ще се експонират онези нива, които най-ярко представят историята на града. По мое мнение, не винаги това е само античността. Част от ценността на този център е всъщност богатата стратиграфия на исторически пластове. Има пунктове, където е хубаво този исторически срез през историята на града също да бъде експониран. Така че, с този проект, според мен, наистина се направи голяма крачка напред в защита наследството на града. И благодарение, бих казала, точно на обществения интерес, на обществения натиск.
Достъпът до метростанцията долу става чрез две големи шахти, в които се разполагат вертикалните комуникации и всички помощни помещения. Едната шахта е ситуирана северно от подлеза при “Св. Петка Самарджийска”, в непосредствена близост до него и, за съжаление - на трасето на Dekumanos maximus; другата е до подлеза при джамията. Това са двата подхода към метростанцията. Според мен най-големият компромис, поне според досега разкритото, е, че южната вертикална шахта ще засече трасето на Dekumanos maximus. А то е емблематичен елемент от структурата на античния град, при това със съхранена настилка и съхранени зидове от прилежащи сгради. За съжаление, оказа се, че тази шахта не може да се премести - ако тя се премести на север, трябва и другата шахта да се изтегли на север и това поставя вече под заплаха джамията. И решението, до което се стигна, е там да се извърши демонтаж. Става дума за каменните блокове, които настилат декуманоса, за малка суперструкция от антични зидове.
- И ще бъдат върнати. На какво ниво?
- Приблизително на античното. То излиза на около пет метра под съвременното. При обсъжданията на проекта, от работната група на Метрополитена поеха ангажимент за още една корекция, която да позволи връщането на почти оригиналното ниво. Но трябва да кажем ясно, че не може да се върне изцяло, защото на това място попадат ескалаторите. Компромисът обаче ще е по-малък. Така че, тази около 3000 кв. м. площ, първоначално предвидена за демонтаж (т.е. площ, от която археологията да се демонтира), сега е ограничена до 2 по 400 кв. м. - вестибюлите.
- Нека погледнем към Ларгото. Разбра се, че вашият институт не е съгласувал проект за оформяне на пространствата с археологически останки там. Въпреки това, в печата той беше представян като окончателен.
- Не е точно така. Там нещата са започнали с конструктивен проект, който не е съгласуван от колегите - защото съвсем логично не могат да съгласуват конструктивна идея за такава мащабна намеса в средата, без да са наясно с археологията, която ще излезе отдолу. И попадаме омагьосан кръг. За да тръгнат колегите да проучват археологията, трябва да има конструктивно решение - за укрепване на изкопи и т.н. Така започва фрагментарно изпълнение на конструктивния проект успоредно с археологическо проучване. При нас дори постъпи един фрагментен проект за укрепване, за насаждане на колони с цел да подготвят преминаването на пътя точно пред сега използваната сграда за Народно събрание. И ние отново засега не сме го съгласували, защото въпросният проект не беше съчетан с разкритата археология.
- Нека изясним. Защо се получава затворен кръг? Нали първо трябва археологията да се разкрие и след това да се правят планове? Това е законовият път.
- Това е и законовият път. Обаче, за да се тръгне към археологическо проучване, е необходимо конструктивно укрепване на целия изкоп. Това е вече конструктивна намеса. Защо обаче тя включва цялата инфраструктурна и вътрешна конструкция успоредно? Предполагам, че е свързано със срокове. Това е процес, който в ретроспекция ми е трудно да изясня - може би защото съм влязла в него късно. Но за тази част, заедно с частта пред ЦУМ, има разработен идеен проект – на арх. Славей Гълъбов с екип, в него участва и арх. Васил Китов, който се занимава точно с проблемите на наследството. Според този идеен проект, археологията отдолу остава на един мощен, публично достъпен пешеходен подлез. В една част от него е това покритие отгоре, което е съобразено като архитектура и параметри по-скоро с комуникационната конфигурация на съвременната среда, но не и с геометрията и логиката на античния град. Ние по принцип сме възприели този идеен проект точно с неговата основна идея да представя археологията в широко, достъпно публично пространство.
- Закрито... Между президентството и Министерския съвет се виждаше нещо като парниково покритие...
- Така предвиждаше проектът. По отношение на въпросното стъклено покритие, което и други ваши колеги наричат парникова конструкция, ние изразихме съмнение. И сме казали, че то трябва да се докаже със силуетно проучване в съвременното пространство. Защото то, освен античността и средновековието, трябва да събира в себе си и качествата на политическия център на града от втората половина на ХХ век. Това е архитектура, която ние тепърва почваме да проучваме и да защитаваме. И да ценим. От моите не чак толкова многобройни пътувания съм с впечатлението, че тази архитектура у нас се е творила от майстори. Това са сгради с пропорции, стилово издържани, с ясна архитектоника. Имат си редица качества, които ни позволяват достойно да застанем до подобни комплекси в Източна, пък и не само в Източна Европа. Затова не бива да правим нещата така, че да унищожим този потенциал, който е архитектурно наследство от нашето най-ново време. А ако археологията, която излезе отдолу, не е крехка, а е сравнително стабилна структура (защото ако излязат мозайки, крехки елементи и т.н., трябва да мислим за покритие); ако се окаже, че имаме чудесни каменни настилки, фрагменти от зидове, тук-таме колона, малко хипокауст, някъде басейн, останки, които могат да преживеят под открито небе – ние можем да направим една консервация и това да стане чудесен поглед, прозорец към миналото. Но това е бъдещо проектиране. Засега сме казали “да” генерално на подхода да обвържем съвременния град с археологията.
- Говори се, че няма да има планираното “Г”-образно преливане на археологичните нива, че двете части - пред ЦУМ (по “Мария Луиза”) и Ларгото - щели да бъдат разделени.
- Това е друг момент, по който също имаме забележка към проекта. Т.е., да се създадат условия подлезът около “Св. Петка Самарджийска” да се разтвори по четирите си страни, включително и към Булбанк. Защото там ни очакват не по-малко впечатляващи следи от античния период на града, дори още по-големи. Да се създаде възможност, ако не нашето поколение, следващото да доразкрие града. Към банката, към “Шератон”, освен това към Западна порта. Там има един паркинг...
- ... който бил частен.
- Това, което държавата си е позволила да продаде, ще трябва да намери сили да откупи. Ние сме страна и по международни споразумения. А с “Г”-то големият проблем е, че стъклените магазинчета в подлеза на “Св. Петка” са разпродадени на частни лица. Държавата ни ще трябва да си купи отново бурканчетата от стъкло, за да се направи връзката между разкритото по “Мария Луиза” и по Ларгото. Но мисля, че една държава – защото тук не става дума само София, а за страната ни – трябва да го направи.
 
 
Стефан Белишки, председател на БНК на ИКОМОС:
 
- ИКОМОС – България излезе с декларация за протичащите в момента разкопки в центъра на София.
- Съвсем нормално е цялата културна общественост да е доста чувствителна към този въпрос. Ние сме една от организациите, които следят отблизо ставащото там, това е изцяло в рамките на нашите цели и задачи - опазване на недвижими културни ценности, включително и археологически. И тъй като нещата започнаха да се развиват много бързо, а нямаше кой знае колко информация, започна да се говори, че ще се копае по т.нар. открит метод. Всички настръхнахме за съдбата на старините. Ние по принцип имаме нормален диалог с официалните институции и в рамките на този диалог този път решихме по-категорично да заявим становището си, да декларираме принципите, които отстояваме, за да имаме по-сериозна позиция в разговорите ни с тези институции. Опитваме се да обясним, че е важно да се съблюдават принципите, да не се прескачат важни етапи в последователността на целия този сложен процес – разкопки, опазване, след това строеж. Защото най-големият риск е именно в прескачането на отделните етапи. Не случайно в закона е казано, че първо се правят разкопките, оценяват се и след това се прави проектът. В декларацията цитираме няколко документа на ИКОМОС, които България се е самозадължила да спазва, настояваме да се спазват установените вече законови норми...
- А спазват ли се?
- На този етап информацията ни не е достатъчна. Искрено се надявам, че се спазват, но при слабата ни комуникация все още това буди понякога съмнения. Има тревожни сигнали, които дори и да не са коректни, не се опровергават достатъчно бързо и ясно. А когато едно изразено становище, че има нарушения, не се опровергае, остава съмнението, че нещо наистина не е редно.
Като казвам, че имаме добър, партньорски диалог с официалните институции, това не значи, че сме непременно клакьори. Ние отстояваме нашите собствени и установените международни професионални принципи, нямаме политическа обвързаност. И това може понякога да не се хареса на институциите. Това е риск за нас, защото можем да станем несимпатични, но няма как, трябва понякога да станем и несимпатични, ако се налага.
- И има ли отзвук от декларацията ви?
- Засега има мълчание около нея. Между другото, веднага, след като я изпратихме, имаше събрание на новосформирания експертен съвет към министъра за опазване на недвижимото културно наследство. Срещнали са се с главния архитект и с Метрополитена - с проектантите. Разбрахме, че Метрополитенът няма да копае по открития метод, а ще копае по подземния – което променя изцяло проекта. Попитахме къде е този проект, казаха ни, че в момента се работи. Изготвена е концепция, принципна идея, че ще се копае отдолу, за да се спаси максимално археологията, без тя да се изнася. Да се експонира на място. Но и новият проект пак ще бъде свързан с вдигане на една част от археологията – така, както разбрахме поне по предварителните идеи.
- А имате ли поглед върху плановете за Ларгото?
- Ларгото остана малко извън фокуса на обществената дискусия. Знае се само, че старините ще са експонирани in situ, без да се вдигат, ще бъдат обаче не открити – така, както е, да речем, в пиаца Аржентина; ще има някакъв купол или свод, или нещо такова прозрачно. Но, за съжаление, този проект така и не съм го виждал...
- Доскоро се говореше да “Г”-образен ансамбъл – Ларгото и разкритията пред ЦУМ. Напоследък има слух, че тези две части нямало да бъдат свързани. Имало частни магазини помежду им...
- Ще е много жалко, ако е така. Ще се изгуби цялостното звучене на комплекса, ще изпуснем златен шанс.
- Вие информирате ли ИКОМОС за случващото се в България?
- Разбира се. То не засяга само България.
 
Разговаря Христо Буцев


[*] Националeнт институт за недвижимо културно наследство, наследникът на Института за паметниците на културата (НИПК).
[†] Госпожа Кандулкова е на поста от 9 март т.г.

 



ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”