Български  |  English

Как се става световен?

 

Всеки, който реши да отдели време в интернет по темата „археологически разкопки в София”, ще се натъкне на подобни заглавия: „Главната римска улица на Сердика ще бъде под стъклен похлупак”, „20 милиона лева са нужни за проекта Сердика”, „Строители и рушители”, „Подземният музей под Ларгото – готов наесен”, „Проектът ще кандидатства за ЮНЕСКО”, „Старините по трасето на новата станция ще се вадят на показ”, „Багери срещу древната ни история” и т.н., и т.н. Без да коментираме доколко статиите са верни по отношение на фактологията, в тях има общ загриженост за случващото се в центъра на столицата. Местата, където се копае в момента са две – първото е под Ларгото, а второто под бул. „Мария Луиза” пред ЦУМ. Преодолявайки медийния хаус, не е трудно да се направят изводи по отношение на това, което се случва официално с археологията в центъра на София, а то е, че:
- експонирането на археологическите структури под „Мария Луиза” ще бъде готово до края на 2010;
- след това ЮНЕСКО ще включи това постижение на историята в Световната листа за културно наследство;
- получените 20 милиона евро ще бъдат насочени за експониране на археологията под Ларгото. Точно там е този споменаван „стъклен похлупак”.
Наистина прекрасни намерения. Само дето между изявленията и това, което се случва с археологията в момента лежи огромна пропаст. На място се леят бетони, всеки ден се сменят проектни настроения и се губят артефакти. Археологическите останки са в плен и подчинено положение на конструктивните проекти, които се реализират паралелно с разкопките. Подготвят се средновековни стени за разрязване и отнасяне някъде в Кремиковци, свалят се стенописи и т.н и т.н.
Съвместяването на археология и метростанции не е нещо ново и има дълга история. Още през 1985 г. работна група с представители от Комитета за култура (сега МК), Главния архитект на София (тогава арх. Владимир Роменски), Националния институт за паметници на културата (НИПК), Столична община, Музея за история на София (сега ОП „Стара София” със СИМ) и Комитета за териториално и селищно устройство (сега МРРБ), цяла година решават съдбата на археологията във връзка с метротрасетата. Случаят наистина е сложен, тъй като направленията на двете основни метролинии съвпадат с главните улици (cardo maximus и decumanus maximus) на римския град. На базата на взетото решение се изработват проектите както на НИПК, така и на Метрополитена. Между археология, метростанции и метротрасета няма никакво противоречие. Те ще съществуват равностойно, всеки на своето ниво, паралелно едно над друго.[1]
Нямаше разногласия и до сега – до началото на разкопките под Ларгото и под „Мария Луиза”. През 2000 г. общинска специализирана структура по опазване на културно-историческо наследство на територията на общината кандидатства по европейска програма „Cultura 2000” с проект, наречен „Сърцето на града[2]. Този проект цели създаването на археологическо ниво, паралелно на съвременното в обхвата на „Източна – Западна порта на Сердика”. В него са включени шест значими обекта на културното наследство от средновековния и римски период на София, които се намират в различна степен на готовност за експониране[3]. Оттогава до 2010 г. този проект е много сериозно популяризиран, участва в изложения, с него се кандидатства по различни програми за финансиране на отделните обекти[4]. Така беше съвсем доскоро, докато не започваха разкопките под Ларгото[5]. Малко след това започна да се копае и под бул. „Мария Луиза” пред ЦУМ. Точно тогава спря да се говори за „Сърцето на града” и се появи проектът „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика”. В какво се състои разликата? Новият проект вече не свързва Източна със Западна порта, а чупи ходовата си линия на север при подлез „Св. Петка” и обхваща разкопките по „Мария Луиза”. Никой вече не говори за неговото продължение до „Западна порта на Сердика”, защото най-после стана ясно, че археологическото ниво на античната улица Decumanus Naisоs над метростанция 7 е продадено за паркинги и гаражи още през 2001 г. на частно лице. При това положение няма как да се осъществи връзката между археологически комплекс „Св. Спас” и подлез „Св. Петка”. Не коментираме как изключителна държавна собственост (какъвто е резервата „Сердика - Средец”) е продадена като общинска, но загубите по отношение на проекта „Сърцето на града” са големи. Сега вече новородилото се под тежестта на тези обстоятелства предложение визира едно Г-образно експониране на археологически пластове, без връзка със структурите по посока запад, а както си личи – и на юг.
И така проектът „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика”, на някаква много неясна фаза „Обемно и планировъчно решение” беше внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство и не получи тяхното одобрение. Оттук нататък всичко, което се извършва ежедневно на мястото на археологическите разкопки, което същевременно е и площадка за строително-монтажни работи е незаконно строителство. За да не бъдем обвинени в празнословие, нека да се обърнем към Закона за културното наследство[6]. Тъй като разкопки и ново строителство се провеждат на територията на резервата, то в пълна сила е предвидената в закона териториално - устройствена защита, а именно:
Чл. 78. Териториално - устройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща:
1. режими за опазване;
2. устройствени схеми на защитени територии;
3. устройствени планове на защитени територии и специфични правила и нормативи към тях;
4. планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
5. проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвенстиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение;
6. финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.
Чл. 81. (1) В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и нормативи по чл. 78, т. 1 и 3 и се определя:
1. обща характеристика на защитената територия
2. цели и организация на управлението;
3. дългосрочна и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;
4. финансиране на дейностите по прилагане на плана;
5. участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;
6. условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;
7. система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;
8. система за контрол по прилагане на плана.
(2) Планове по ал. 1 се изготвят задължително за:
2. археологическите резервати;
(4) Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани.
(5) Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. (1) Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от:
1. министъра на културата или от лицата по чл. 67, ал. 2 - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1;
2. министъра на културата - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 2 и 4;
3. общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3.
(2) Заданията за изготвяне на план за опазване и управление и изготвените планове преди тяхното приемане по реда на ал. 3 и 4 се съгласуват с НИОНКЦ по реда на чл. 64.
(3) Плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се приемат от:
1. Министерския съвет - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2;
2. министъра на културата - в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4;
3. общинския съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност - в случаите по чл. 81, ал. 3.
(4) Плановете по ал. 3, т. 1 се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството
Чл. 83. (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване с НИОНКЦ, както следва:
1. а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;
(5) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности - градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от министъра на културата, а в случаите по чл. 59, ал. 4 - от директора на НИОНКЦ.
 
Наистина е скучно да се четат закони, но пък е полезно и показателно. Излишно е да си задаваме въпроса „има ли ги тези планове и проекти” съгласно ЗКН и наредба № 2 на МК[7]? Няма как да бъдат изработени, преди завършване на пълното археологическо проучване, документиране, оценка и предложение за намеса в резервата. Археолозите и на двете места си вършат съзнателно и професионално работата, притиснати от безумни срокове и непрестанни намеси на служители от Метрополитена. Кое ще остане, кое къде и как ще се премести – се решава на място, без комисии, съвети, протоколи, тоест без участието на експерти от отговарящите за опазване на културно наследство институции. Тук е мястото да се обърнем към Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, която сами сме приели със Закон, който не спазваме[8]. Това, което се случва в момента на Ларгото и под «Мария Луиза» са нарушения, които имат пряко отношение към:
Член 3 на Конвенцията: Начина на провеждане на разкопките и гарантиране научната стойност на археологическите изследвания
 - археологическите проучвания да не допускат унищожаване на елементи от археологическото наследство;
 - да се гарантира научното провеждане на разкопките и прилагането на неразрушителни методи на изследване;
 - да се гарантира от инвеститорите, че разкопките и останалите потенциално разрушителни методи се прилагат единствено от квалифицирани лица със специално разрешително, след съгласувателна процедура на проекти и предложения;
Член 4 на Конвенцията: Мерки за физическото опазване на археологическото наследство
- опазването и експонирането на археологическото наследство е за предпочитане да бъде на място (in situ);
- да има правомерни и лигитимни проектни решения от институциите по опазване и преместване на разкопки, ако това се налага;
- избор на подходящи места за съхраняване на археологическите останки, когато те се преместват от първоначалното си местонахождение;
- гарантиране на тяхната цялост и възстановяване при повторно връщане на място;
Член 5 на Конвенцията: Комплексната консервация на археологическото наследство
- съвместяване на изискванията на археологията и дейности по ново строителство, като се гарантира участието на археолозите в политиката на планиране, чиято цел е да се осигурят балансирани стратегии за опазване, консервация и утвърждаване на обекти от археологически интерес в различните етапи на градоустройството и териториалното планиране;
 - да се гарантира, че археолозите и специалистите по градоустройство и териториално планиране системно се консултират, за да осигурят: а. промени на градоустройствените и териториалните планове, за които съществува вероятност да се отразят неблагоприятно върху археологическото наследство; б. достатъчно време и средства за подходящи научни изследвания на обекта и за публикуване на направените археологически открития и изводи;
- да се гарантира, че оценките за въздействието върху околната среда и последвалите от тях решения изцяло отчитат археологическите обекти и заобикалящата ги среда;
- да се предвижда при откриване на елементи на археологическото наследство по време на строителни или благоустройствени работи тяхната консервация по възможност на място;
- да се гарантира, че отварянето на археологическите обекти за обществеността и по-специално изграждането на конструкции за приемане на голям брой посетители няма да има неблагоприятно въздействие върху археологическия и научния характер на обектите и заобикалящата ги среда;
Член 9 на Конвенцият: Запознаването на институциите по опазването и обществеността с проектни и инвестиционни намерения по отношение на археологията
- да се запознае общественото мнение със значението на археологическото наследство за осмислянето на миналото и на заплахите за това наследство;
- да се подложи на широко обществено обсъждане намеренията на инвеститора (в случая Метрополитен) по отношение преместване на археологически пластове на нови места;
Член 10 на Конвенцията: Предотвратяване на незаконното движение на елементи от археологическото наследство
 - информиране на компетентните органи за предложения, за които съществуват подозрения, че са резултат от неправомерно отклоняване на официални разкопки, както и предоставяне на необходимата информация в тази връзка;
Тъжно е да се четат горните редове. Така виждаме колко сме далеч от правомерните и регламентирани дейности. Затова трябва да се спре с всички самодейности, които се извършват в момента под «Мария Луиза» и под Ларгото. Преди всичко се иска законност. Не може сроковете и монтажно-строителните работи на Метрополитена да диктуват провеждането на толкова дълго чаканите и важни за градоустройственото развитие на София археологически проучвания точно в сърцето на града. Проектът със същото име започваше с едно мото: «Целта на истинската урбанизация е да срещнеш сърцето на един град със сърцето на един човек». Думите принадлежат на френската социоложка Франсуа Галио и се препокриват с мотивацията и концепцията на проекта, където под Ларгото на принципа на «интегрираната консервация» се създава съвременна урбанизирана среда с респект към разкритото и консервирано in situ археологическо наследство. Разбира се да разкриеш «сърцето» означава и да посочиш мястото на пресичане на двете главни римски улици (cardo maximus и decumanus maximus). И това място е някъде там в разкопките по «Мария Луиза». Декуманусът излезе, а кардото може и да не се появи, ако пречи на вестибюла между двете нива на метростанцията. В това се състои целият парадокс и абсурд на провежданите в момента опити за излизане от положението. Не може на археологията да й се диктуват готови решения. Тя самата се явява ограничител и до пълното й разкриване, проучване и документиране не са възможни каквито й да било проекти. Метрополитен не е нужно да се прави на изненадан. Много отдавна е наясно какви исторически пластове има над главните метротрасетата и в двете посоки[9]. Разкриването на археологията би трябвало да продължи в посока юг и запад. Това, което демонстрира проектът (все още неодобрен) «Античен културно-комуникационен комплекс Сердика” (а защо не и «Средец», след като има разкопки и от Средновековен период) е фрагментарност и липса на последователност в представянето на историческото градоустройствено развитие на София. Разкопаният наскоро участък от римска улици под Ларгото е най-вероятно продължението на decumanus naisos над Метростанция „Сердика”, по който бихме могли да стъпваме, ако не беше продаден по възможно най-тайния начин за паркинг. Паркинги и гаражи в археологическо-исторически резерват ??? Възможно ли е въобще да се роди подобна идея?
И като ирония на съдбата в тази обърната реалност се възвисява статуята на София, която гледа отгоре безплодните опити за разкриване на нейните многовековни тайни. Погледът й е насочен надолу, там, където под земните пластове е „кръстът”, пресечната точка на двете главни римски улици. Картината е не само много алегорична, но и симптоматична. В подобни случаи е прието да се говори за отговорността, която носим, предавайки културното наследство на бъдещите поколения. В случая с настоящите археологически разкопки и тяхното експониране дори не става въпрос и за това.
Моите бегли познания за София са ме убедили, че тя е един безкрайно устойчив и жив организъм. Винаги оцелява и пази своите тайни. Много от тях са все още неразкрити. Мъдростта й се изразява включително и в решението й пред кого да ги разкрие. По всичко личи, че с настоящите си действие в момента сме неподготвени. Трудно се прощават такива решения като покриването на част от римски амфитеатър под частен хотел, или невъзможността той да бъде разкопан и проучен изцяло. На път сме да бъдем свидетели на ново бутафорно представяне на иначе ценни археологически структури под Ларгото и бул. „Мария Луиза”, извън техния исторически контекст и най-вече извън „духа на мястото”. Тук грешката вече е много сериозна. Археологията трябва да бъде цялостно представена в посока изток-запад (до Западна порта на Сердика) и посока север-юг, поне до Преториума под площад „Света Неделя”. Както може Атина да експонира под и около Новия музей на Акропола поне 5 - 6 исторически пласта, без загуба на оригинал, без преместване и без компромис по отношение на историята, така би трябвало да постъпи и София. Разбира се, че това е дълговременна и скъпа дейност. Такава е световната практика и доскоро България имаше добре призната реставрационна школа. Един от обектите по проекта „Подлез Източна порта на Сердика” е включен в международните регистри за добрите европейски практики. Не бива да се отстъпва от признатите по цял свят методики и стандарти, защото в противен случай същия този Свят би ни се смял.
Що се отнася до предложението за номиниране на историческия център и включването му в Листата на Световното културно наследство, темата ми е добре позната и аз съм един от големите й привърженици и оптимисти в това отношение[10]. София наистина има вътрешно присъщите културно-исторически стойности и отговаря на поне 3 - 4 от критериите за оценка по международната програма за световното наследство на Комисията за световно наследство към ЮНЕСКО. Ето някои от тях:
- Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или технологиите, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването.
- Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
- Обектите да бъдат изключителен пример на традиционните селища на човека, които са показателни за една или няколко култури или човешкото взаимодействие с околната среда.
Листата е създадена с Конвенция за Световното културно и природно наследство[11]. Основната цел на списъка е да популяризира и защити места или обекти, които имат принос към човешката цивилизация. Няма съмнение, че София го заслужава. Но от друга страна за да бъде включена, тя трябва да отговаря на определени условия, а те са много строго регламентирани. Има изисквания, срокове, стандарти и процедури[12]. Най-вече има правила и спазване на закони. Дали сме готови на този етап? Определено не. Не и с това, което в момента се прави с археологията в центъра на София.
Тогава да загърбим срокове и произволни решения и да покажем малко повече мъдрост към Вечния град. Да си член на това семейство „световно наследство” е изключително престижно, свързано е и с добро финансиране. Но трябва да се заслужи, а това става само с прилагането на добрите световни практики в областта на опазване на културно наследство.
Няма друг начин да станеш световен!
 
 


[1] Виж архив (протоколи, доклади, проекти) на НИПК или ОП „Стара София” със СИМ.
[2] „Сърцето на града” е пилотен проект на СО, 2000 г.
[3] 1. Източна порта на Сердика (в подлеза пред Президентството), 2. археологическите останки по Ларгото (тогава неразкопани), 3. Средновековна църква „Св. Петка Самарджийска” в подлеза пред ЦУМ, 4. археологически останки от антична улица )decumanus Naisоs ), паралелно над Метростанция „Сердика” (проучени, демонтирани и отнесени на склад за експониране в по-добри времена), 5. Археологически комплекс с църква „Св. Спас” (под Булбанк), 6. Западна порта на Сердика, на окрито пред католическата църква”Св. Йосиф”
[4] Оперативна програма „Регионално развитие”, Норвежка програма за културно наследство, програма на Ротари клуб
[5] Виж В. Върбанова, „За проекта „Сърцето на града”- експониране на археологическото ниво на Сердика – Сердика”, сп. ”Столична община”, бр. 1, 2010, стр. 57-71
[6] Закон за културното наследство, ДВ. бр.19/2009
[7] Наредба № 2 на МК за „Проучване, проектиране, застрояване и опазване на ИАР “Сердика –Средец”, ДВ. бр. 11/ 1977 г., изм. и доп. д.в. бр. 85/ 1979 г.
[8] Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство e ратифицирана със закон от България (нова редакция), приет от 36-о народно събрание на 1 април 1993 г., и е денонсиране на европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г. - дв, бр. 30 от 1993 г. в сила от 25 май 1995 г., издадена от Министерство на културата ДВ. Бр. 70/2004
[9] Арх. Добрина Желева-Мартинс, арх. Валентина Върбанова, „ ИНФОРМАЦИЯ за преценяване на необходимостта от ОВОС на Инвестиционно предложение:"Втори метродиаметър – участък Централна гара до кръстовището на бул. “Джеймс Баучер” и бул.”Черни връх". Компонент „Културно наследство”, София, януари 2007 г., по възлагане на Метрополитен
[10] Вж. В. Върбанова, Д.Желева-Мартинс, „София и Световното културно наследство”, в сп. „Арх и арт борса”, 2005
[11] Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972
[12] Вж. world heritage в www.icomos.org 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”