Български  |  English

Борба с дългове срещу дълговете?

 

Както обикновено, от ликуващи до скептични са реакциите в световната преса на взетите в последната минута в Брюксел решения от финансовите министри от Европейския съюз за пакет от „антидестабилизационни” мерки.
Положителните реакции се свързват най-вече с облекчението, че в крайна сметка е намерено общо решение, което, както се надяват всички, ще спре недоверието към еврото и постепенното изпадане на страни като Португалия и Испания в положението на Гърция. Всеки път, когато Европа успее да вземе единодушно (или почти) решение, оптимистите сочат светлите перспективи, които би открило едно съгласувано, но единно управление на европейските работи.
Разбира се, евроскептиците веднага възразяват, че „успешните”, „общите” решения се взимат винаги под натиска на обстоятелствата – в последния случай, според тях, „гръцката зараза” заплашвала с нова криза световната финансова система. Неслучайно Барак Обама проведе няколко телефонни разговора с европейски ръководители през последните дни преди взимането на решението – от началото на мандата си досега американският президент не проявява кой знае какъв интерес към европейските работи.
С решението на финансовите министри еврозоната (заедно с Полша, Швеция и МВФ) създава фонд „за бързо реагиране” от 750 милиарда евро. Според някои от наблюдателите, обявяването на такава голяма сума подсказва трудностите, пред които ще бъдат изправени в близко време Испания и Португалия.
Други размишляват върху произхода на 500-те европейски милиона, които се внасят във фонда. Безпокои ги фактът, че тези пари в крайна сметка ще бъдат набавяни от заеми. „Чрез собственото си допълнително задлъжняване, твърдят те, европейците искат да преборят кризата, предизвикана от прекалени дългове. Запушвайки едни дупки, предизвикват други.”
Притеснения предизвиква и обявеният проект на Европейската централна банка да изкупува държавни дългове. Но, разбира се, най-силните притеснения са, че постигнатите договорености не засягат по никакъв начин структурните дефекти, които еврозоната прояви по време на кризата – като разликата в конкурентоспособността на страните, например.
Тук привеждаме една реакция на френския икономист Кристиан дьо Боасио пред в. Фигаро.
- Взетите от европейските ръководители мерки ще успокоят ли пазарите?
- Най-накрая Европа реагира адекватно на голямото предизвикателство. Взетите решения бяха абсолютно необходими, въпреки че е рано да се каже дали са и достатъчни. Уговорените споразумения ще могат да възвърнат равновесието в сблъсъка между пазарите и политиците; политиците взеха инициативата и това може да успокои пазарите, да сложи спирачка на спекулациите и да сдържа ефекта на нерационалното заразяване. Защото Испания и Португалия не са в същата ситуация като Гърция. В последната седмица пазарите експлоатираха пукнатините в европейската защита, в момента я засилваме.
- Въпреки че не всички мислеха по един и същи начин...
- Като изключим Великобритания, която смята, че гаранционните мерки трябва да засягат само страните от еврозоната, Европа изглеждаше единна. Разликите в подходите, които ни накараха да изгубим три или четири месеца, най-накрая бяха преодолени. Загубеното време никога не може да бъде наваксано, но то поне послужи да бъдат изработени прагматични стъпки. През октомври 2008 г., пред изострящата се финансова криза, страните координираха своите планове за спасяване на банките, за да бъдат в съответствие с договорите. Днес наблюдаваме същата прагматика.
- Може ли Европа да се измъкне „отгоре”?
- Оттук нататък трябва да се работи за изграждането на икономическо и политическо управление на еврозоната. Сценарият с измъкването „отгоре” е най-доброто нещо за Европа. Трябва да отбележим напредък в икономическите политики, да усъвършенстваме Пакта за стабилност и да засилим надзора. Солидарността трябва да се развива успоредно с увеличаваща се отговорност. Много страни сега плащат за това, че не са свили достатъчно публичния си дефицит по времето на големия растеж.
Ще трябва също да се сложи ред в това европейско управление. Имаме президент на Европейския съюз, имаме председател на Комисията, имаме председателство на ротационен принцип... вече не се знае кой какво прави. Накъсо – Европа на Лисабонския договор е още в процес на сработване на институциите, но това не може да трае твърде дълго...
Стегната от усмирителната риза на валутния борд, България се държа разумно през последните години на растеж. Стремеше се – и подължава да се стреми - към еврозоната като към тихо и защитено пристанище. Последната криза показа, че зоната не е нито тиха, нито пък защитена...
 
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”