Български  |  English

300 милиона китайци и аз

 

Той е само на 28 години. В Китай е невероятно известен. Истински идол. Защото Хан Хан поддържа най-посещавания блог в света. Защото книгите, които пише, жънат невероятен успех. И защото е автомобилен състезател. Освен това е единственият, който някога в една и съща година е печелил и китайския рали шампионат, и състезанията по затворен маршрут.
Някои негови фенове се шегуват, наричайки го “младият учител Хан”. Но този юнак с железен характер, който е всичко друго, но не и някакъв скучен тип, буди възхищение най-вече заради свободата, с която изказва мнението си. На 28 октомври 2005 Хан Хан си спечелва всеобщо уважение. Това е датата, на която тръгва блогът му, в който той свободно коментира различни явления в обществото – по свой си начин и в крак с времето. Пишейки в неконформистки стил, неговите тези пораждат и полемики, но са много ценени от голяма част от аудиторията. Ако и най-големите формалисти да го смятат за един “млад нахалник”, то те трябва да признаят, че броят на читателите му в мрежата – а той е имал близо 300 млн. уникални посещения в рамките на четири години, определено има значение: китайците оценяват този оригинален, искрен глас, който се наслаждава на правото свободно да изказва мнението си.
Хан Хан никога не попада в точно определени рамки, нито по заповед, нито по някакъв друг начин. По думите му, да не поставяш под въпрос наложения ред, е първата крачка по пътя към лъжата.
През последните години Хан е коментирал най-горещите теми –вълненията, съпътствали пренасянето на олимпийския огън (във Франция, например, след репресиите в Тибет), земетресението в Сечуан, Олимпийските игри в Пекин, аферата с разваленото мляко. Освен това той се занимава и с информации, на които официалната преса не е обърнала полагащото им се внимание. В избора си на теми Хан Хан се спира най-вече на такива, които “те оставят със зяпнала уста”. Той признава и че пише само под влияние на някакви емоции: “Твърде сериозно ще звучи, ако кажа, че с коментарите си се опитвам да допринеса за подобряване на обществения живот. Аз съм просто един безделник, който не е в състояние да се сдържи и да не реагира на някои неща. Човек може да пише истории, вдъхновени от всякакви небивалици.”
А текстовете му имат голямо влияние преди всичко сред младите. Той дори е обявяван за “гордостта на поколението, родено през 80-те години”. Появиха се и предложения да бъде избран за кмет на някой голям град (макар че в Китай това не е изборна длъжност). Често се случва да чуете: “За това трябва да изчакаме какво ще каже Хан Хан!”
“В света има два типа логика: традиционна и китайска”. Хан Хан остроумничи и използва идеята като лайтмотив в текстовете си, в които разкрива необикновени характеристики на китайското общество. Някои интелектуални кръгове обаче подценяват интелигентността, чувството за хумор и умението на Хан да обяснява разбираемо и логично абсурдността на някои явления, както и способността му да разбира душевното състояние на читателите си, независимо от степента на заслепение, в което са изпаднали. Хан Хан е завършил средното си образование в квартално училище в Шанхай, където дори е повтарял, защото се провалил на седем изпита преди завършване. Той обаче притежава гения на човек, който е израснал свободно, без да му бъдат налагани каквито и да е ограничения и принуди.
Според Хан Хан причината аналитичните текстове, които днес могат да се прочетат в Китай, да нямат особен отзвук, е в това, че “изводите в тях не се налагат от само себе си. Един извод има тежест само когато се освободи от всякакъв тип референции”.
Стилът, на който Хан Хан пише в блога си, е близък до разговорния, тъй като един от основните му принципи е текстовете му да бъдат ясни и лесни за разбиране. За да обясни защо обявяването на бойкот на френската верига супермаркети “Карфур” (тези магазини са възприемани като символ на западната подкрепа за независимостта на Тибет, бел. пр.) е напълно безсмислено (бойкотът е обявен след шумното пренасяне на олимпийския огън в Париж през 2008), Хан Хан не използва великите принципи на национализма. Защото те не го интересуват. Би могло да се допусне, че и не знае нито един от тези принципи. Той само прави сравнение със запомнящ се образ: “Представете си, че това е човек, който казва на една надуваема кукла: “Силен съм, нали?”.
Да, Хан Хан умее, шегувайки се, да обясни и сериозните неща. Той е директен, понякога дори циничен, но без да преминава границата на приличието, тъй като притежава вродено чувство на такт. Читателите на блога му, дори и най-критичните, са впечатлени от усета му за детайла, от способността му да свързва тривиалното със забавното. А изразеното от него самодоволство не остава читателите равнодушни – той или им става симпатичен, или направо омразен. Освен това, за него е напълно естествено да “сваля камуфлажа” на събитията. Именно натрупването на подобни текстове увеличава влиянието на Хан Хан. А то е хиляди пъти по-голямо от това на предишните мъдреци – като Боб Дилън, например.
Всяка година Хан Хан получава 2 милиона юана (200 000 евро) само от авторските права върху книгите си. Но тези приходи не му стигат, за да се присъедини към класата на богатите. Сред известните хора в Китай той е човекът, който има най-малко общо с класата на привилегированите, особено имайки предвид, че известността му не е призната от властта. “Управниците на квартала ни тотално ме пренебрегват!”, оплаква се блогърът. Веднъж майката на Хан отишла в местната администрация, за да внесе жалба заради незаконното конфискуване на мотопеда на чичо й. Един от представителите на реда й зашлевил шамар. Хан Хан отишъл да се намеси, но напразно. Той дори не успял да се срещне с общинския началник.
През ноември 2009, когато Хан Хан е поканен да участва на четвъртото издание на Световния шампионат по автомобилизъм, провел се в Шанхай, той подема темата за града, “който покварява живота”. По думите му, големите китайски метрополиси убиват един милион идеали, за да дадат живот на един или двама нови богаташи. А когато някой попита високопоставен представител на официалните власти какво мисли за Хан Хан, най-често отговорът гласи: “Не познавам подобен човек.” В такива ситуации младият мъж се шегува, че “много от управниците не са включени към същия интернет, в който сме ние”.
В някои части на Китай дори ще срещнете хора, които надменно ще ви обяснят, че изобщо не се интересуват от блогъра и неговите текстове. В интелектуалните среди към Хан Хан дори се чувства презрение като към човек, който е от по-ниско ниво. Могат да бъдат чути и следните мнения: Хан Хан е просто един “млад невежа”, едно обикновено “автомобилистче”, което понякога може и да има право, но стилът му не е кой знае какво и заради това не си заслужава хвалбите”. Хан Хан не обръща внимание на подобни критики, а на онези, които го смятат за “авангарда на съмнителната интелигентност”, отговаря: “ще се постарая да бъда в авангарда, който приема предизвикателствата, правейки деца.”
Най-големият му коз – неговата трезвеност и реализъм, остават непокътнати. Той никога досега не е бил разколебаван от системата, още по-малко асимилиран от нея. “Много е просто: онова, което е добро за човечеството, е подходящо и за целия свят, в противен случай не е хуманно. Преди много се ядосвах, когато в рудниците ставаха аварии. При петнадесетата поредна катастрофа открих, че това е трагично, а на стотната си казах, че в това може да има и нещо комично.”
На моменти Хан Хан може и да е парадоксален. Той не уважава нито един писател или учен, а това поражда въпроси дали, освен на себе си, Хан Хан се възхищава и на някого другиго. Той е изумително арогантен, но свободата и способността му да прокарва нови пъртини не могат да бъдат подценявани. И в крайна сметка какво иска Хан Хан? Бляскав или драматичен живот? “Един хармоничен живот”, отговаря младият учител Хан.
Курие Интернасионал, март 2010
 
Хан Хан (1982) е роден в Шанхай. През 1999 печели национален литературен конкурс, провел се сред гимназиите в страната. През 2000 излиза първият му роман “Трите врати”. Той е издаван многократно и е реализирал над 1 млн. продажби. И следващите му романи, както и книги с есета, се продават като топъл хляб. През 2004 започва да печели автомобилни състезания. През 2005 открива блога си http://blog.sina.com.cn/twocold. През 2007 печели китайския рали шампионат. През 2009 излиза най-новият му роман “Неговата страна”. През 2010 властите отлагат стартирането на негов проект за издаването на списание за култура.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”