Български  |  English

Носталгия по черната кутия

 
  

Десети световен ден на пинхол фотографията[1]
 
Пред фотоапарата всички се поддаваме на социалната игра – позираме, мамим, опитваме се да си представим нашия образ върху хартията – дали ще бъде такъв, какъвто очакваме, дали ще е привлекателен, чаровен, интригуващ...
Преди този флирт с камерата беше истински – причиняваше учестено дишане и ускорен пулс. Сега предвидимостта на резултата застана между нас – фотографията вече е напълно подвластна на човешките намерения. Доскуча ни от онова, което ни заобикаля – днес изображенията не просто претендират да са копия на действителността – те се обявяват за по-съвършени от самата действителност. Все по-актуално звучат думите на Вилем Флусер – че фотографът, за разлика от майстора, използващ “отстрани” своите инструменти, е “вътре” в апарата си, погълнат е от него. Апаратите стават по-сложни и по-сложни, защото трябва непрекъснато да предлагат повече, отколкото може да овладее онзи, който оперира с тях. В противен случай играта би свършила прекалено бързо. Светът вече не буди възхищение – той се е превърнал в поле за осъществяването на възможностите на апарата (Флусер).
Тогава какво да очакваме от една кибриена кутия, претендираща, че може да ражда образи? За всички онези, които все още свързват фотографията с тръпката от неочакваното и чрез нея преоткриват действителността с невинността, радостта и спонтанността на деца, за онези, които имат очи за превъплъщенията на светлината и чувствителност към красотата на насъвършенствата, за всички, които виждат чудото в това, че светът, който ни заобикаля, сам ни дарява своя отпечатък – всеки път нов, всеки път непредвидимо различен, кибритената кутия крие много повече тайни, отколкото който и да е фотоапарат. Колкото повече се усъвършенства фотографската техника, толкова по-популярно става бягството към корените на фотографския процес, към камера обскура, към онази “великолепна точка”, в която, както пише Леонардо да Винчи, се събират всички “образи и цветове на вселената”. Безобективната фотография печели все повече привърженици – през 2001 г. те се обединяват около идеята за световен ден на пинхол фотографията*. Оттогава насам всяка последна неделя от месец април любители и професионалисти от всички краища на света снимат със своите саморъчно изработени фотоапарати и представят резултатите на сайта на проекта www.pinholeday.org. Тази година, освен с традиционното участие на фотографи от България в онлайн проекта, събитието бе отбелязано и с впечатляваща изложба на автори от различни краища на страната, експонирана в изложбеното пространство на фото-къща “Ралица”. На същото място се проведе и еднодневна фотоработилница, по време на която се усети онази атмосфера на приповдигнатост и радост, онази особена “заедност”, която все по-рядко съпътства фотографските събития в страната. Но не само това е причината, поради която събитието си струва да бъде специално отбелязано. По-важното е, че то се превърна в доказателство, че освобождаването от техниката и обръщането към простите, почти неуправляеми камери, всъщност не ограничава фотографа. Напротив – дава му възможността да изживее творческа спонтанност, да се довери на интуицията си, да се върне към същността на това изобразително средство. Напомни ни, че всеки фотоапарат всъщност е една тайнствена кутия, в която се случва неръкотворното, чудесното “самоотпечатване” на първообразите и в този акт човекът трябва да отстъпи първостепенното авторство на светлината. Показа ни, че не е най-важното с какво снимаш – по-важното е как виждаш, мислиш, чувстваш и преживяваш света.
 


[1] * От англ. рin – карфица и hole дупка. Фотография, при която тялото на апарата представлява проста черна кутия, а обективът е заменен от миниатюрен отвор, дупка от карфица.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”