Български  |  English

Приемете го лично: шушумиги на власт

 

„Цар Шушумига” от Константин Илиев. Постановка Катя Петрова. Сценография, кукли и костюми Рин Ямамура. Художествен консултант Майа Петрова. Майстор на куклите Петър Чекуров-Пешека. Музика Румен Тосков-Рупето. Музикално оформление Светлозар Георгиев. Визуални ефекти Сотир Гелев. Участват Александър Братоев, Веселин Мишев, Гроздан Даскалов, Диана Досева, Димитър Терзиев, Добрин Досев, Захаринка Терзиева, Ирина Андреева, Тодор Кайков, Тодор Танчев, Чавдар Бозаджиев. Драматично-куклен театър «Константин Величков» - Пазарджик. Премиера на 9.4.2010 г.
 
Третият спектакъл от амбициозната и много успешна като сценична реализация програма «Играем Константин Илиев» на театъра в Пазарджик е ново доказателство, че само търсещият намира. Във време, когато много от театрите ни са се отдали на сценична апатия и тихо примирение, Пазарджишкият, напук на обстоятелствата, продължава да следва дръзка художествена политика, не се снишава в очакване да го отмине неясната буря на театралните реформи. Става все по-очевидно, че това е театърът извън София, който от няколко години прави събития в театралния ни живот. (Нали не сте достатъчно наивни, че да смятате, че този общопризнат факт води до нарастване на финансовата му подкрепа от държавата?)
Константин Илиев пише «Цар Шушумига» през 1968 г. Нито тогава, нито по-късно „пиесата за куклен театър” е поставяна. И в това е първата заслуга на режисьорката Катя Петрова – със спектакъла тя доказва ярката сценичност на позабравената творба на най-големия ни жив драматург. При това я доказва категорично. Катя Петрова и японската художничка Рин Ямамура ни убеждават, че пиесата е актуална и днес, че – уви! – нищо от конфликтите й, от образите й, от повдигнатите в нея проблеми не е преминало безвъзвратно в историята. Днес това не е актуално смелата и дръзка пиеса, както безспорно е била четена по времето на написването си и затова не е била поставяна повече от 20 години. Днес текстът звучи колкото скептично към преодолимостта на абсурдите в социалното ни живеене, толкова и игрово; колкото припомнящо и държащо будно общественото ни и историческо мислене, толкова и антиутопично. И с повече усмивка – крива, сдържана, но усмивка…
Плоските чернобели фигури-кукли се водят предимно от драматични актьори. Тяхното заиграване с куклите, личното им откритие на очарованието на опосредстваното общуване с публиката дава допълнителна стойност на спектакъла. Те сякаш получават някаква допълнителна свобода на изказа, която ги увлича, напряга, тревожи.
Плоските кинетични рисунки са като апликирани върху черния фон на преживяното от героите, от нас. Тяхната привидна простота и простодушност изгражда света на изкривените стойности, света на бездушното покорство, на извратеното приемане на тъмнината за норма, света на вечното очакване да започне някакъв по-нормален, огрян от слънцето на истината и свободата живот. Отлаганият живот – не е ли това, което е най-нехуманното в света на цар Шушумига. И как, и защо всички около него се превръщаме в шушумиги – сякаш своя живот ще го живеем в някой друг живот. Уплашени, овчедушни, лишени от пориви и мечти, винящи все другиго или „обективните” обстоятелства, ние предаваме предназначението си, лишаваме се от прости и светли радости: да бъдем под синьото небе, да се вгледаме в разлюлените от вятъра червени макове, да усетим мириса на колендро, да вкусим от дядовия мед, да потичаме с любимото куче…
Само невинното дете, необременено от жизнени практики и привидни хитрости, може да ни каже, че царят е гол, че неприемането на ненормалното е нормално и постижимо. То може да се казва Ирина (както е в пиесата), може да се казва Оги (като при Валери Петров), Яна или Никола, може да е момиченце или момченце, но трябва още да не е приело живеенето в затворените пещери на несвободната воля.
А на нас, зрителите, техните родители, баби и дядовци, ни остава да се замислим какъв свят, какъв дом им строим? Приемете го лично, ни казва този умен спектакъл, и се замислете: какво им оставяме на идващите след нас, на Колето, на Яна…
29.4.2010
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”