Български  |  English

Мария Хаджийска (17.10.1937 - 07.05.2010)

 

Да носиш известна фамилия не е лесно. Създава сякаш асиметрия между собственото име и онова, което си наследил и за което в някаква степен също поемаш отговорност. Колкото повече тежи фамилното име, толкова по-голямо може да бъде неравновесието, толкова повече може да изглежда олекотено собственото име. Така се ражда впечатлението, че в потомството на великия човек природата си почива...
Мария Хаджийска е опровержение на това правило, доколкото изобщо може да се смята за правило.
Мария беше ярка личност със силен, бих казал, властен характер, с изключително чувство за лично достойнство. Притежаваше силен дух, който я поддържаше и в тежки обстоятелства на нелекия житейски път. В него се вписа и заболяването й.
Мария доказа себе си в избраната от нея професия. Личи не само от докторската научна степен и научната хабилитация. Личи от уважението на нейните студенти и нейните колеги. Възпитаничка на ВИТИЗ, тя стана педагог в същия институт, сега академия. Професионалният й път е твърде различен от пътя на Иван Хаджийски, завършил право и станал основател на българската социология и социална психология.
Мария измина и друг път. До края на дните си остана най-верен следовник на своя баща. Сега това изглежда от само себе си разбиращо се – името на Иван Хаджийски фигурира в учебниците, в обръщение е дори пощенска марка с неговия лик. Но историческата действителност е друга и далеч по-сложна – той беше премълчаван, полупризнаван и недооценяван, признаван, обругаван – дори не толкова отдавна, и пак признаван. Самата Мария беше наследила от баща си неговата целеустременост, безкомпромисност, всеотдайност. Това й позволи да реализира едно дело, равностойно на личен подвиг с висока обществена значимост. Мария съумя с изключителни усилия да възстанови част от ръкописа на последния и особено актуален том от епохалното произведение на своя баща – „Бит и душевност на нашия народ”. Тя стана прецизният, компетентен и скрупульозен биограф на Иван Хаджийски. Издири негови статии, публикувани под различни псевдоними. Стана съставител на най-пълното издание на неговите произведения – тритомника на издателство „Изток-Запад”.
Общинският съвет на Троян я удостои с престижната награда „Иван Хаджийски”, но признателност й дължи цялата българска общественост. Ако днес младите изследователи могат да научат повече от и за големия учен, ако могат по-ясно да видят неговата необикновена личност – неоценима заслуга има Мария Хаджийска.
Дали защото генетично носеше в същността си непокорния дух на баща си или поради това, че чрез неговото творчество навлезе дълбоко в скритите обществени зависимости, Мария се отличаваше с неподкупна гражданска съвест, с нетърпимост към лъжата, към фалша и демагогията. Не хранеше илюзии, породени било от самоапологията в миналото, било от негативизма и реториката на прехода.
Мария следеше внимателно дейността на Института „Иван Хаджийски”. Взе участие в почти всички наши конференции и кръгли маси. Ценяхме високо нейната доброжелателност, без да забравяме колко категорична може да бъде нейната критика.
По удивителен начин Мария Хаджийска изгради свое достойно собствено име и защити своята голяма фамилия.
Поклон пред светлата й памет!
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”