Български  |  English

Антони Дончев с бигбенда на БНР

 

Не знам колко от слушателите на 10 април в Трета зала на НДК осъзнаваха на какво чудо са свидетели. Такива концерти не само че у нас не се случват всеки ден, но и последният такъв беше преди почти година. И май беше първият. Тогава, обаче, ставаше дума за съвместен проект между "Софийски седмици" и Ротердамския джазов фестивал, на сцената, освен бигбендът на БНР и солисти, беше и симфоничният оркестър на БНР. Диригентът и единият солист бяха от Холандия, музиката беше от холандеца Пол ван Брюхе и негови студенти от цял свят, сред които и българинът Петър Дундаков. Този път отново имаше холандска следа, но най-радващото беше, че проектът си беше изцяло "наш" - Бигбендът на БНР с диригент Антони Дончев. Известен музикант начело на известен състав. Само че в ролята на диригент Антони Дончев влизаше за пръв път. От това следваха и други "премиери". Програмата, съставена от Дончев, беше не само по-добра от онази на "Софийски седмици" преди година. И в световен мащаб е голяма рядкост толкова богата, разнообразна и изцяло съвременна програма, която не само държи вниманието на слушателя, но и го въодушевява все повече с всяка следваща пиеса. Това, поне с български бигбенд, се случва за пръв път. Солистите, също подбрани от диригента, бяха друго чудо, което се случва за пръв път, при това не само у нас. Познаваме Росен Захариев, който се движи с изумителна свобода из всякакви стилове и смеси от тях. Кавалджията Владимир Величков прави първи, но много успешни стъпки в зоната на джаза. А за Аркадий Шилклопер просто не знам какво да кажа, освен че няма втори като него. Дори само това, че той свири джаз на валдхорна, е достатъчно уникално, а на всичкото отгоре не се ограничава нито с валдхорната, нито с джаза. Най-атрактивен и поразителен е с алпийския си рог, който той третира и като аборигенско диджериду, но в роговия му арсенал присъстват също ловен рог, флюгелхорн и т. н. А самата идея да събереш трима толкова различни солисти в един концерт сама по себе си е уникална и - няма да е пресилено - гениална. На такива концерти най-често имаме един солист. Даже и да са повече, те рядко са толкова различни. Но колкото и да е велик Аркадий Шилклопер, той не би могъл (а и не бива) да замести другите двама, които обогатяваха картината с още цветове, идеи, иначе казано, със своите индивидуалности.
Всичко това иде да ни докаже за пореден път, че Антони Дончев не е само голям музикант, но и истински съвременно мислещ артист, за когото е немислимо да влиза в каквито и да са клишета, пък били те и най-модерните. Искрено се надявам този негов първи концерт като диригент на бигбенда на БНР да не се окаже последен, а да бъде последван от по-трайно сътрудничество. Преди концерта чух от някои музиканти, че пиесите, избрани от Антони Дончев, били трудни. Нямаше нужда да ми го казват, дори нямаше нужда да слушам пиесите, за да знам, че са трудни. Достатъчно беше да познавам Антони Дончев и работата на бигбенда през последните години. Когато продължително време си затънал в клишета, които можеш да изпълняваш и със запушени уши, и работиш "на автопилот", защото не ти е интересно, всяко освежаване донася трудности, но в края на краищата е здравословно. Всъщност, личеше си, че на музикантите от бигбенда на БНР им е интересна музиката, избрана от Антони, и са дали всичко от себе си, за да преодолеят изпълнителските трудности. Знаят, че си струва.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”