Български  |  English

Етажите на Нова българска музика – първа серия

 

Първата част на сериала „Нова българска музика” завърши. Близо 60 творби от 39 композитори за 11 камерни концерта – впечатляващо! Музика, разнообразна по натовареност с идеи, талант, професионализъм (или без всичко това)… Какво е посланието на всички тия опуси?
Според Диана Данова-Дамянова (в книгата й, посветена на Музика нова), която нищи разликите между Музика нова и Нова българска музика, „основното изискване тук (в Музика нова, б. а.) е опусите да бъдат новаторски по своя замисъл и изказ, важно е тяхното послание към публиката”. Което би трябвало да означава, че всичко това не е важно за Нова българска музика. Дълбоко несъгласна съм с предположение, че каквото и да е творение на човешкия интелект се създава без послание. И дори най-скромният композитор със сигурност тайно си набелязва публика – ако не общочовешка, то поне близък приятелски или семеен кръг…
По време на соца сред изискванията за качество на музиката беше и явлението „достъпност”. Това, естествено, предизвикваше съответен отпор главно у младите потребители на музика: всичко, написано с помощта на тоника-доминанта-субдоминанта, беше осъдено на неприемане. Е, мина време, нещата улегнаха и музиката, достатъчно демократична сама по себе си, показа, че може да бъде възвишена и с помощта на класическата хармония. Та, във времето на достъпността, на обсъждането на пореден преглед на новата българска музика Жул Леви се опита да докаже, че, за да построиш 6-етажна сграда, трябва да има и партер, и първи етаж и т.н. Той беше написал за партера. При това професионално. Да видим сега към какви етажи и как са отправили своите послания българските композитори. Имаше ли професионализъм по ниските етажи и къде започваше претенцията за високите?
Факт е, че на всички концерти имаше публика, повече или по-малко емоционална. Най-възторжена беше младата публика, дошла да подкрепи своите съученици и състуденти, които свириха – при това с много жар – Диалозите за флейта и кларинет на Силвия Статкова, Сюита за обой, кларинет и фагот на Йордан Гошев – очевидно пиеси, написани с педагогическа цел доста сполучливо, както и „Закачки” за духов квинтет от Марин Вълчанов – пак за млади изпълнители и публика, изсвирени и приети с удоволствие. Бих отнесла към категорията „музика за деца и младежи” т.нар. детска опера на Кирил Ламбов „Жената със златното сърце”. Не е лошо да се пише музика, достъпна за слушане и дори изпълнение от самодейни детски групи. Е, тук изпълнителите не бяха деца, а две пиана и голяма група млади хора. Като се изключи наивният сюжет и отпечатъкът му върху музиката, идеята е повече от добра. Сюжетът: добрата жена на лошия цар, който си пада доста стиснат, и гладуващият народ. Добрата жена прониква тайно в хамбара и нахранва гладуващите (ето ти го и социалният елемент – някой дава). Наивни опити за сценично разиграване и реквизит – кутийка майонеза и плик „зрънчо”, които вървят от ръка на ръка и символизират рога на изобилието. Пречистваща роля на музиката и т.н. – хепи енд, естествено и музика, която щедро се лее в различни нива на динамика „фортисимо” (един от основните белези на Прегледа, впрочем). Все пак си е приказка, при всичкия си наивитет, и може да се показва на деца. Не мога, обаче, да намеря приложение на „Източни приказки 3” от Румяна Мартон. Лично аз се почувствах обидена от идеята на авторката да представи в леко игрови вид нещо като репетиция на старовремско водевилче за три хубавици, един левент и едно гръмогласно пиано, което най-вече дублира партиите на пеещите, т.е., изпълнява корепетиторска роля.
От години вече отпадна изискването на НБМ да се представя само текущата годишна продукция на българските композитори. На тези концерти чухме произведения, писани и изпълнявани и в предишни години. Двете звукови „опаковки” на Георги Арнаудов – Mozart wrappings и Rameau wrappings, са свирени и преди, звучаха и на „Пианисимо 2010”; няколко изпълнения има и другата му представена пиеса – Stella Splendens (Интерпретации II) за виолончело и кларинет. Необятните възможности на изкуството да се ражда от самото себе си, от вдъхновението, породено било от класиката, било от по-древни източници (Libre Vermell - Червената книга на Монсерат от късния XIV век с песните на поклонниците, честващи Девата), показват, че високите сфери на духовното се постигат не само чрез чистата абстракция, но и по пътя на асоциативността, на емоцията.
Вдъхновителят на Цветан Денев (Singspiel за струнен квартет) се оказа минезингерът Валтер фон дер Фогелвайде. По-точно, пиесата беше за струнен квартет и композитор: изправен сред квартета, Денев напяваше фрагменти от поезията на минезингера - неубедително еклектично съжителство между XII и XVII век (тогава се е появил зингшпилът), изпълнено със старинни интонации и откъслечни слова на български език. Това породи неловкост и слисване в залата. За разлика от другата творба на Денев – Haus Musik – за акордеон, цигулка и контрабас – доста добре приета от публиката. На пръв поглед – случайно подбран ансамбъл от „подръчни” инструменти за домашно музициране; всеки от групата в определен момент се вживява високопарно в лидерска роля. Осъзнато пародиране на идеята за домашно музициране, забавно и приятно.
Усетих пародиране на жанра и в триото за обой, кларинет и фагот „Трите грации” на Ясен Воденичаров. Своеобразната „небрежна” виртуозност на партиите на трите инструмента сякаш имитират импровизация в „нашенски” стил – три шопски грации: може би това е пародирал остроумно авторът?
Твърде бъбрив е, обаче, хуморът в Бурлеските за пиано на Красимир Тасков. Виртуозни, ефектни, но твърде много натоварени звуково са познатите образи, които би трябвало асоциативно да ни насочат към смешката.
Звуковата агресия, принципът „по-високо, по-бързо, по- и т.н.”, който и на този преглед властваше, се оказа на мястото си в много ефектната Токата за две пиана от Мирослав Данев. Ефектът в тази „варварска” музикална форма се засилва от виртуозното използване на неравноделни ритми.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”