Честито! , брой 15 (2587), 21 април 2010" /> Култура :: Юбилеи :: Бихме били някак по-безсмислени
Български  |  English

Бихме били някак по-безсмислени

Помня как преди много години татко изведнъж спря на улицата, посочи ми един странен висок човек с дълга брада и каза: „Запомни, че си виждал този художник. Майстора”. Не забравих тази странна среща. И години по-късно при случайни срещи отдалеко съм показвал на моите дъщери Йордан Радичков и Валери Петров. Дори съм вземал от тях автографи за децата, защото какво по-ценно могат да имат от книги на такива автори, надписана с техния почерк…

Ето така, неусетно, но трайно, Валери Петров навлезе в духовния свят на моето поколение, на поколението на нашите деца, а сега вече и на поколението на нашите внуци… Защото той имаше и има какво да ни каже: да бъдем добри, да обичаме, да бъдем внимателни и нежни помежду си, да ценим красивото, да се опитваме да го открием в света около нас, в нас…
Без неговите стихове и пиеси бихме били не само по-бедни, бихме били някак по-безсмислени.
 
още от автора


От куклите - поклон и благослов
Като на смях!
Тихите демони на поета
Валери Петров на 90
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”