Честито! , брой 15 (2587), 21 април 2010" /> Култура :: Юбилеи :: Тихите демони на поета
Български  |  English

Тихите демони на поета

Да ползвам думи и изречения, че да изразя какво е Валери Петров – обречена кауза. Когато за първи път го посетих на кукленското му работно таванче, се чувствах като в параклис. Мястото ми се видя заето от огромните му (през очилата) очи. При тази първа разтреперана среща получих и най-благия отказ в живота си. Азарян ме беше пратил да моля за нова версия на превода на заключителния монолог в „Крал Лир” (бях му асистент на постановката в Народния театър). Поетът ме изслуша внимателно и кротко отвърна с напевния си глас: „Мойто момче, каквото съм могъл и съм искал да направя за преводите на Шекспир, вече е сторено.” Да бих могъл, в онзи момент бих потънал в земята. Но пък така разбрах каква красива бездна е Валери и последвах магията му в „Меко казано” и в ”Копче за сън”.

Сигурно е започнал с таланта на поет, но отдавна е сред венценосците, жреците на илюзията и фантазното. Образната му система е уникална – далеч от претенциозност, скарана с високия стил, тя открива тихата възвишеност на кварталната уличка, зацапаната пряспа сняг, мърлявото коте, любовта в сбутана сладкарничка. За него именно звучи максимата: поет не е нищо повече от начин на мислене. И в преводите, и в личните си опуси Валери крачи с лекотата и устрема на бързоходец. Гони и реди препускащите думи. Погалва ги кротко и те му се подреждат. Човек би казал – без никакво усилие, с удивителната лекота на битието. Чудя се дали зад меката външност не се крият тихите демони на страданието, рицари с изпочупени брони, безброй ранени души, погинали приятели, неоткрити рими, неспасени мечти.
Валери често намята мъдрата дреха на хумора, храни стиховете си с ирония, прониква в лабиринтите на театъра. Кротко присяда на прага ту на Джани Родари, ту на Шекспир. С дъх отключва врати към удивителни чувства. Вчесва косите на славата като на скъпа стара познайница. Кротък, тих, несуетен. Поетът заслужава искрени чувства, къси и ясни изречения, топла прегръдка. И мъничко завист за толкова голямото можене.
Щастлив съм, Валери, че си направихме толкова много срещи в полето на умните думи, изкуствата и илюзиите. Обичам мъдростта, която пристъпва тихо, на пръсти. Като насън.
 
още от автора


От куклите - поклон и благослов
Като на смях!
Бихме били някак по-безсмислени
Валери Петров на 90
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”