Честито! , брой 15 (2587), 21 април 2010" /> Култура :: Юбилеи :: Като на смях!
Български  |  English

Като на смях!

Валери Петров е от малкото хора, които не обичат хвалебствени шумотевици около името им. В разговор по телефона неотдавна ми каза: „...и сега ще започнат да пишат за мен и... изобщо - ужас!” А ето, че и аз пиша - извинявай, Валери! Но всичко, което ще кажа за теб, е изпълнено с искрена обич и уважение.

И така, познаваме се от много години. Живеехме в една махала - през две улички. Той завърши медицина заедно с по-големия ми брат. Но истински се запознахме, когато започнахме съвместна работа - той и режисьорът Гриша Островски ме поканиха да напиша музика към пиесата му „Сняг”, която се игра в Сатиричния театър. Имаше много песни. Не стана зле. Жалко, че се забрави...
Това, което не се забрави и което основно ме свърза с Валери Петров, са мюзикълите за деца. Той започна да пише детски пиески, когато се роди внукът му Оги. Едно след друго направихме „Копче за сън”, „Меко казано”, „Лунната стая”, „Морско синьо”. Всички те са играни многократно и в различни варианти - за куклен, драматичен, музикален театър. Записахме и издадохме всички тези заглавия. Много приятели и познати са ми казвали, че с „Копче за сън” са приспивали децата си, а сега - и внуците.
Преди 25 години по идея на Бистра Атанасова превърнахме куклената пиеса „Бяла приказка” в детска опера. Няма да забравя будното, свежо творческо мислене на поета, който веднага написа, по молба на режисьора, нови епизоди. „Бяла приказка” имаше голям успех и в Софийската, и в Бургаската опери.
Интересното е, че всичките му детски пиеси са не само за деца, те вълнуват и възрастните; или, както казва Валери - „Пиша за мало и голямо”. И как не! Поетичният език, красивата простота на изказа, хуморът, дълбоката мъдрост - всичко това въздейства върху чувствителността на зрителя. Или, ако парафразирам една реплика, това са „бисерчета, които ни правят по-добри”.
Радва ме фактът, че тези музикални пиеси продължават живота си чрез новите поколения – ето, сега, за втори път с млади хора, в случая - студенти, проф. Бистра Атанасова поставя „Копче за сън” съвместно с Благоевградската Камерна опера. Днес ми позвъниха от Ямбол, че поставят „Меко казано”...
Валери Петров е необикновено взискателен към работата си човек, чак до крайност. Непрекъснато поправя написаното, добавя, съкращава - напоследък намерих вкъщи шест варианта на „Копче за сън”! Имаше време, когато радио София всяка година излъчваше концерт от сатирични песни - играеха се в I студио. Аз участвах няколко пъти с песни по негови стихове. Една вечер късно, около 23 ч., Валери дойде на музикалния монтаж и за мой ужас (понеже навън чакаха още музиканти) близо два часа стоя в студиото, докато не се изпълни всяка поправка, която поиска.
В отношенията си с хората е необикновено коректен. Пътували сме заедно. Един път в Унгария - за премиера на „Морско синьо”. На всичките ни срещи той винаги чакаше - беше пръв.
Накрая трябва са спомена, че едно от най-хубавите му качества е чувството за хумор. Издаде сбирка от сатирични стихове със заглавие „На смях”. Желая му да прекара рождения си ден така - като на смях!
 
още от автора


От куклите - поклон и благослов
Тихите демони на поета
Бихме били някак по-безсмислени
Валери Петров на 90
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”