Косъмче от четка (изкуство), брой 15 (2852), 21 април 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Животното
Български  |  English

Животното

 

Малка цивилизация, Стефания Батоева, галерия “Арт Алея”, 7 – 21 април 2010
 
Имало едно време едно животно, което изненадващо срещнало някого без особени екологични скрупули и – бум – се озовало в галерията.
Все някъде зад всяка артистична идея стои разказ, случка или история. Дали ще се прояви като наратив и текст или ще остане съшита в определен материал, вече избира артистът. И съвсем вярно е, че всяко хрумване идва с формата си, както е казала Мерет Опенхайм в миналия век. Още 22-годишна през 1936 тя създава един обект, който днес е познат и публикуван по учебниците като крайъгълен камък на сюрреализма и едно от най-известните й произведения. Това е обикновена чаша за чай в комплект с чинийка и чаена лъжичка, но облечени в кожа от китайска газела. Идеологът на сюрреализма Андре Бретон нарича произведението на Опенхайм “Обяд в кожа” (Lunch in fur), а историята разказва, че авторката се вдъхновила за него от един случаен разговор с Пикасо в парижко кафене и изявлението, че „човек може да облече всичко в кожа”, което той прави, загледан в кожената й гривна. “Дори и тази чаша и чинийка ли?”, пита младата артистка тогава. Това е случката, която тя пресъздава най-буквално в този обект. После върху него, освен инстинктивно неприятният импулс с усещане за косъм в супата, се наслагва и философията за това как красивата сама по себе си намеса в комфорта на обикновения ежедневен предмет може да роди провокация към всички източници на очакването. И как заради този жест на художника пиенето на чай вече никога няма да бъде онова, същото, унесено моминско занимание.
Но ако се върнем на историята с животното, трябва да кажем, че преди неочаквания й край, то е преминало през едно странно светско отклонение като особен стадии на видовата му еволюция. Стефания Батоева е разказвала ли, разказвала. Мултиплицирала е с щампи върху хартия по стените на галерията многократно това “Бум”, което е довело животното при нас. Ловец стреля по елен, кон, мечка, бизон и какво ли не още. Описала е в текст как кожата му е станала палто, била е кожата на друг и така е посетила много места, веселила се е на партита, пила е примерно чай... И после се е върнала, само че тук в галерията, за да стане отново “животното” – един обект, моделиран от кожени палта – анимация (в смисъла й на съживяване), луксозен препарат от невиждан бозайник или мебел. Погледнато “в гръб”, то изглежда, сякаш самият Оскар Уайлд е седнал на безумно скъп диван с коженото си палто и казва дълбокомислено нещо от сорта на “малкото искреност е опасна, а многото искреност е абсолютно пагубна”. Личи си, че Стефания Батоева се е трогнала прекалено искрено от историята на животното или по-точно - от историята на палтото си. Нейният обект обаче едва ли ще се отрази така преломно на ежедневни действия или предмети, каквито са седенето на диван, ловът, убийството или безвкусно нехуманният разкош. Без разказите на неговата авторка това “животно” има потенциал да кривне и по други полета на очакването в по-разнообразна форма. Вероятно заради това тя ги е повторила така старателно, за да му подсигури общественото положение с ангажимент, по-голям, по-сериозен и поучителен от някакъв обикновен сюр-опит. Само че за Мерет Опенхайм, например, никога не е имало значение кой и с какво е убил китайската газела, нито пък къде е била преди това нейната кожа. Тя я апликира директно върху онзи, светския еволюционен стадий и така си спестява голямото разказване в полза на вечната и безкрайно продуктивна провокация, която е постигнала по краткия път.
Но нека да започна историята от началото с: имало едно време едно момиче, което заминало да учи архитектура в Лондон и - бум - се завърнало като обещаващ млад художник у дома...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”