Крешендо/декрешендо (музика), брой 15 (2852), 21 април 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Без покварата на традицията
Български  |  English

Без покварата на традицията

 

Михаил Големинов – пиано. Бах, Шьонберг, Хаубенщок-Рамати, Михаил Големинов. 8 април, БНР – Първо студио
Филип Иванов – пиано. Лист – Концерт за пиано № 1 с Нов симфоничен оркестър, диригент Росен Миланов. 17 април, зала “България”
 
Два типа материализиране на понятието “съвременен пианизъм”, при това със съвсем различна цел и отношение към концертния акт, отново дават повод за констатация колко щастливо свободен може да бъде днешният инструменталист. Но само ако има дар да разширява пространствата на стил, звук и представи за традиция във и извън себе си.
Композиторът Михаил Големинов пожела и направи клавирен рецитал. В програмата включи творби на ХХ и ХХІ век през Прелюди и фуги на Бах. Този тип програми срещаме все по-често в европейския концертен живот; това са програми, които дават възможност на слушателя да припознае новата музика и чрез старите епохи. Всъщност, отношението Бах-Шьонберг дори е логично от гледна точка на линеарността... но пък и Баховата музика носи със себе си и тайнството “да събира и да изважда” сякаш музиката след нея – особено тази на ХХ век – преди и особено след Шьонберг.
Това изобщо не е първа публична изява на пианиста Големинов. Но досега неговата “клавирност” е била насочена, така да се каже, към целта да се покаже новата композиция – своя или на колегата. Но и с Бах се случи така – Големинов показа музиката на колегата. Показа я така, както я вижда в момента, без да се безпокои, че всичко изглежда “наопаки”. Превъзходно приключение е да слушаш толкова силно креативен човек, да гадаеш накъде ще те поведе с много познатите прелюди и фуги от “добре темперованото пиано”, които “съдържат интерпретационни предизвикателства и вълнуваща музикална есенция, но тези неща могат да бъдат открити с много интуиция”. (М.Г.) Действително, звуковите му въображения не се изчерпват, изненадват, трудно предвидими са, но процесът на музициране е толкова интензивен, така съзидателен, толкова приковаващ... Място за спор няма. Традицията тук е знак, но не догма, място за среща, не за ритуално поклонение. И през този Бах клавирните пиеси на Шьонберг (оп. 23 и 33 а) звучат като разнотемброво продължение, като възможна подвижност на графичното изображение. Големинов сякаш не толерира определеностите; той е отворен, носи знака на това, което става в момента... както се чу в Петте клавирни пиеси на учителя му, известния творец Роман Хаубенщок-Рамати, озарени от колорита на идеите след Веберн. И в тази линия на подвижност и симултанност на идеите, на акция и реакция, пиесата му “Хиперклавир” за пиано, електроника и лайв електроника бе великолепен финал на рецитала. В областта на електрониката Големинов е изключително информиран, опитен, професионално изпипан, мощно, обсебващо интуитивен... И отново ще кажа - мисловно свободен.
Свободен от догми, които се свързват с традицията, е и съвсем младият Филип Иванов (1988). Той е българин, който е роден и израсъл в Белгия в семейството на български музиканти. Неговият баща, цигуларят Димитър Иванов, който и досега е концертмайстор на Кралската филхармония в Антверпен, беше концертмайстор и на Софийската филхармония, и на Камерния ансамбъл “Софийски солисти”, а майка му е пианистка. За две седмици той изсвири два концерта – 20-ия на Моцарт с Камерния ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров, който не успях, за съжаление, да чуя и Първия на Лист с Нов симфоничен оркестър и диригента Росен Миланов, където имах късмета да попадна.
Много рядко толкова млад човек, с набедена във виртуозност композиция, съумява да хване и да обърне слушателското съзнание, за да го поведе в своята мащабна различност. Слухът му е удивителен; в момента на свирене той се интересува като че ли единствено дали ще му угоди, дали ще хване трептенията, тембрите, които той изисква, и ще ги “издърпа от клавиатурата”. Той и специфично се отнася към нея – лявата му ръка сякаш мултиплицира за миг диригентското искане, а дясната “оглежда” мигновено клавишите и сякаш се гмурва в тях – така естествено и изненадващо се “залепва”, за да ги принуди да дадат на слуха му това, което иска. Изумителен музикант е, с харизма, но и със сила, с много разнообразен звуков арсенал, но и с непоколебимо отстоявани динамически амплитуди. Никак не го блазнят виртуозните хватки, за него те са само средство, не цел. Целта е посланието-структура; целта е “другият” Лист – нараторът на състояния, изразени в хармонията на тембрите, на регистрите, на чистотата и бистротата на един чудотворен пианизъм. Умът му е бърз, неспокоен, иновативен - сякаш и в момента на изпълнение желае да “обърне” още текста... Разрушава мита за него, за да създаде друг... Талантът му никога няма да се подчини на утвърдени представи. А ще създава други за музиката, с която работи.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”