Средец и Антична Serdica" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Метростанция <i>Средец</i> и Антична Serdica
Български  |  English

Метростанция Средец и Антична Serdica

Хаос или културен шанс

 

Коя страна ще натежи в конфликта, който се очертава – шансът на града или сроковете на метрото?
Откакто е столица на България, София постоянно се натъква на миналото си и го унищожава, като запазва само късчета от него. Всеки път, когато строителството се натъкне на останки от Сердика, властите дават щедри обещания, че този път миналото ще бъде напълно изявено, включено в съвременния град, че ще му придаде неповторима атмосфера… И всеки път императивите на деня надделяват – липса на средства, предстоящ конгрес на БКП, срокове за изпълнение на предизборни обещания.
За пореден път днес градът е поставен пред избор – строителството на централната метростанция би могло да подтикне комплексното изявяване на централната част на Сердика около нея, по Ларгото и около Булбанк. Строителството обаче би могло и да унищожи завинаги следите от римското битие на града по изпитания през годините начин – изнасяйки старините на незнайно място за неопределено време, т.е. завинаги.
Очевидно е, че темпото на работа се задава от инвеститора - за археологически проучвания в участъка е предвиден скандално къс период. Твърде вероятно е той да надделее и да наложи своето виждане за начина на строителство; по всяка вероятност, освен парите, на негова страна са и общинските, и държавните власти.
Тъкмо към общинските и държавните власти се обръщаме: не пропускайте шанса, дайте възможност за спокойно, не кампанийно проучване, дайте възможност за сериозно обсъждане на създалата се ситуация от специалистите.
Не питаме защо се действа с такова закъснение и така припряно по един такъв мащабен проект в самия център на града - от такива въпроси сега няма полза.
Сега е моментът римският град да излезе на светло дори с цената на неизпълнени предизборни обещания, дори с цената на милиони левове в повече по време на криза.
Сега е моментът да се действа мъдро, т.е., да се загърби конюнктурата на момента и да се мисли за бъдещето на града!
Култура
 
 
Хаос или културен шанс
 
Проблем. Вторият метродиаметър „Север-юг“ е в строеж. Централната метростанция, назовавана „Средец“ или № 8 (занапред в текста: Метростанцията), попада в среда, изобилстваща с хилядолетни паметници от миналото на Serdica. Вече „се появи“ мощната настилка на древната Via PrincipalisDecumanusMaximus. Очаква се скоро археологът-изследовател Марио Иванов да разкрие и втората по значимост улица - Via PraetoriaCardo-то. Това е централното улично кръстовище (което заедно с прилежащите сгради занапред ще назоваваме Римския уличен кръст) на антична Serdica.
Задачата е така да строимМетростанцията, че да не засегнем нито ViaPrincipalis, нитоViaPraetoria, нито съседните на тях Insuli(римски квартали).Първото условие е задачата да не попадне в капана на сроковете и неустойките. Срокът-капан обаче се появи: до 1 април 2011 г. трябвало, според Метрострой, на 26 м дълбочина (под бул. „Мария Луиза“, пред ЦУМ) да бъде вече излята стоманобетонната плоча, по която да премине 1600-тонният проходчески щит - „къртицата“. Заради това „Метрострой бил дал на археолозите“ цели(!) 60 дни за проучване.
Съдбата на Римския уличен кръст. Неговото съществуване е всеизвестно и то от преди половин век. Днешният проблем за начина на неговата защита и показ не възниква в резултат на изненадващи, неподозирани обстоятелства, а е последица от няколкогодишни (без)действия, поставящи всички ни пред (уж!) свършени факти. Оставен на място, insitu(тоест,на неговото си многовековно място),Римският уличен кръст би запазил изцяло своята автентичност (стойността на документ).От там, където той е сега, естествено се влива във ViaPrincipalis, която също излиза на бял свят.
Но на своето си място Римският уличен кръст пречи на Метрострой, който иска да изгребе дълбок котлован и вътре в него да вмести голяма сграда, а в сградата – Метростанцията. Римският уличен кръст не разрешава строителство на едро (само масовият изкоп е повече от 100 хиляди куб. м), а налага добре премислено и внимателно поведение. „Лесното“ решение е да махнат Римския уличен кръст, но преди това (за наше успокоение) – щял да бъде геодезически документиран (камък по камък с техните координати!), после демонтиран, пакетиран, вдигнат с кулокран и преместен, за да бъде транспортиран на ново, временно място (не се знае къде и дали е подготвено), там депониран, пазен и след време върнат и пак монтиран на древното(!?) си място.
Това предложение за (де- и ре-) монтаж не отчита, че разместваният фрагмент от антична Serdica е голям няколко декара, че времето е малко, а демонтажните и (наново) монтажните способи - безбожно трудоемки и скъпи, при това – непроверени. Няма предвидени средства за тези работи и още по-лошо – няма хора, които да ги извършат. Даже няма институция, която (даже само морално) да застане зад тази операция.
Имаме вече печален опит с подобни илюзорни спекулации. Преди 25 години при изграждането на днешната метростанция „Сердика“ бяха разкрити няколко Insuliримски квартали. Внушителните антични зидове бяха нарязани с диамантени въжета на блокове, бяха пакетирани и пренесени в Обеля. На тяхното първоначално място (съвпадащо с днешния гараж над съществуващите метроперони) бе излята тежка стоманобетонна плоча, върху която, след завършването на днешната Метростанция „Сердика“, трябваше наново да бъдат върнати и сглобени Insuli-те. Днес в двора на Метрострой римските зидове се разкапват.
Преднамерено загубеното време. Както Общината, така и Министерството на културата трябваше, вместо години наред да отбутват проблема, открито да заявят неговата изключителна сложност и да поискат помощ (съвети, пари и солидарност) от софиянци. А не да оставят инициативата на една стопанска организация, каквато е Метрострой.
Първият опит за обществено осветляване на проблема бе направен от Съюза на Архитектите в България. През юли 2009 г. (кратко време, след като се разчу за купената в Германия „къртица“) в неговия Управителен съвет бе внесено следното проекторешение: „... проектните разработки (предпроектни проучвания, идейни и технически проекти, археологични проучвания, организацията на строителството на метролиния „Север-юг“, както и свързаните с нея обекти (гаражи, търговски центрове, инсталации, благоустрояване...) да бъдат предоставени за професионално и широко обществено запознаване и обсъждане...“ Управителният съвет бе свикан начаса, но се остави да бъде успокоен от обещанието на главния архитект Петър Диков, че проектът за Метростанцията ще бъде направен достъпен „още утре“ на страницата на Общината (или на главния архитект). Това не стана.
Проблясък за кратко. През януари т.г. министър Вежди Рашидов издаде недвусмислена заповед, с която нарежда създаването на работна група, която „... да разгледа, обсъди и анализира силните и слабите страни на изготвените досега проекти и реализации по изпълнението им във връзка с изграждането на Метростанция № 8 по метронаправление север-юг ... да обсъди програма ... върху принципите на интегрираната консервация с цел възможността за експониране insituна антична Serdica“.
Работната група бива свикана от нейния председател, за да обсъди темата за Метростанцията, след два месеца чакане, едва на 22 март т.г., при това -
- не за да анализира критично и евентуално да подобри проектните намерения на Метрострой.
Всъщност, от работната група се поиска да стори тъкмо обратното, т.е.
- да легитимира изкопаването „на сляпо“ и изливането на източната шлицстена на котлована (подготовката върху терена вече е започнала!). Всеки опит да се разсъждава върху метронамеренията (защото проект никога не бе представен за обсъждане) беше прекъсван.
Така междинните равнища в Министерството на културата на дело преформулираха министерската заповед.
Котлованът. Въпросните „язовирни“ шлицстени ще укрепват открития, дълбок 26 м, котлован-изкоп. Заедно с него ще бъде изгребан и целият културен слой (включително и водоносните пластове на софийския извор). Избраната строителна технология с шлицстени осуетява запазването на антична Serdica на място - insitu. Това е на път да стане в археологичния резерват „Сердика-Средец“ и пред очите ни!
Така изминалите два месеца не бяха оползотворени в търсенето на щадящи строителни решения, в чиито съществуване съм убеден, при това не само аз единствен. Работната група бива/вече е изправена пред (уж) „свършени факти“, които отнемат нейната свобода за взимане на решения. Заповедта на министър Вежди Рашидов бива обезсмислена.
А за най-старата градска част- “Лъвов мост“ (най-древното Начало на града ни), и дума не се казва; метростроителството там е съвсем предстоящо.
Задава се хаос. Държавни и общински институции правят заслон на Метрострой. От това по-лесно няма; трябва да бъде доказвана (криворазбрана) управленска солидарност. Дотук добре, но никоя институция не желае да се наеме с изпълнението на описаната, по обхват и сложност „генералщабна“, операция (лансирана от Метрострой) по двукратното преместване. У нас няма нито опит, нито достатъчно хора, които да се нагърбят с осъществяването на този, небивал досега у нас (де- и ре-) монтаж. Назначени за проучватели се отказват, други смятат, че са натопени(!) да работят по метрото. Археолозите-изследователи заявяват, че нямало да се занимават с „... номерирането на камъните. Да дойдел архитектът.“ Такъв няма. А пък Археологичният музей щял да си свърши „само неговата си работа“. Така, под натиска на пусковите срокове, се задава хаос, който мнозина предугаждат. Знаят ли софиянци, че оригиналната римска настилка на Източната порта в 1969 г. бе номерирана, само архитектурно заснета, демонтирана, бързо-бързо изнесена и загубена! Никой не знае къде е тя.
Истинските намерения. Проектът за Метростанцията беше скрит не само от архитектурната колегия, но и от работната група, назначена от министър Рашидов. Косите погледи, които нейни членове можаха да хвърлят върху отделни проектни листове (по време на заседание), разкриха някои проектни детайли:
- През средата, надлъжно на пространството пред ЦУМ, Метрострой желае още утре да започне да лее бетонната шлицстена, чиито 80-120 сантиметров срез преминава през непроучен културен терен. Как ще изглежда т.нар. експониране на античното равнище пред ЦУМ, след като ще е разсечено по средата със стърчаща над него бетонна стена!
- Бетонната шлицстена прекъсва връзката между Римския уличен кръст и главната улица ViaPrincipalis, която остава в Ларгото на мястото си insitu. А те са едно цяло.
- На антична Serdica Метрострой „отстъпва“ един подземен, най-горния етаж на подземната сграда, в която се вмества Метростанцията. Този „археологичен“ етаж е висок 4-5 м. Какъв ще е този нов, правдоподобен (за автентичност и дума не може да става) обратен монтаж на Римския уличен кръст, когато само денивелацията на Cardo-то (главната улица „север-юг“ с нейните пътни настилки и канали) е 4 метра?
- В целия проект няма нито ред, нито дума за това какво огромно усилие е (де- и ре-) монтажът на Римския уличен кръст. Нито слово за това кой ще финансира тази работа, която е безбожно скъпа (ако е направена както трябва), съизмерима по стойност с останалото строителство на Метростанцията. И коя институция ще се нагърби с отговорността за това?
Медийната кампания „София=Рим“. Заглавия като „София с подземен град като Рим“ (в.“Стандарт“, 22 март) или „София с мерак да е като Рим и Атина“ (в. „Труд“, 22 март) целят да представят нещата като ставащи от само себе си, без обществена намеса и контрол. Сякаш всичко е в ръцете на когото трябва и вече е тръгнало по най-добрия път.Нещо повече – кампанията ласкае властта и така (почти неусетно) я вкарва в много опасната управленска дилема „метроефективност или културен диалог“. От тази дилема добър изход няма.
Трябва да знаем, че не може доброто пожелание: София да станела „... като Рим“(sic!) да е дело, вменено на една стопанска организация, даже и на Метрострой. Това е непосилна, непривична за нея задача. Не се учудвам, че стопанският деец, търговецът инж. Стоян Братоев, ръководител на Метрострой, иска да изпълнява непроменен(!) своя проект. Става обаче дума за нещо далеч повече, за най-големия културен проект на България от десетилетия насам. И това прави позицията на Министерството на културата особено отговорна. Нека оставим министър Симеон Дянков да брани бюджета. Министерството на културата е призвано да брани лицето на България, а при нужда като описаната, открито да заяви пред обществеността, че има тежък проблем. Много българи биха помогнали, при това не само със съвети.
Спасителната алтернатива. Метростанцията трябва да бъде изградена по миньорски способ, сиреч, като остави непокътнат Римския уличен кръст на днешното му място, над Метростанцията. „Къртицата“ може да копае дълбоко под земята, като от Лъвов мост продължи, без да спира, на юг към НДК. Това ще осигури достатъчно време за проучване горе в Археологичния резерват, а долу, под него – за разширяване на тунела по миньорски способ. Ще е по-скъпо, но само на пръв поглед. По думите на инж. Стоян Братоев - с 30%. Миньорският способ ще спести далеч по-големите разходи по (де- и ре-)монтажа на Римския уличен кръст. Тези (де- и ре-)разходи не фигурират в никоя сметка!
Ако бъде възприет описаният тунелен способ, шлицстените на Метростанцията стават излишни. Освен ако намерението да се строи подземен гараж за ЦУМ в действителност не е изоставено, а само отложено. При наличие на готова източна шлицстена то ще е „наполовина“ изпълнено.
Шанс и риск. Всички европейски страни с радост биха се изправили пред проблем като софийския - „Централна Метростанция в Антична Serdica“.  Макар и европейските средства за метрото да постъпват по програма „Транспорт“, пари биват заделяни и за автентична европейска култура, каквато е трако-римска Serdica. Това ще бъде възприето със симпатия и с готовност за съучастие от европейските институции, а и от ЮНЕСКО. Трябва обаче да намерим пътя до тях.
Темата „Централна Метростанция в Антична Serdica“ е голям културен шанс. При прибързана работа тя може обаче да се превърне в уязвяващ политически аргумент. Ще е почтено, ако се каже на министър-председателя Бойко Борисов, че на 1 юли 2012 г. Метростанцията не може (но метролинията „север-юг“ може!) да заработи. Освен ако се отнесем спрямо Антична Serdica по недопустимо грубиянски начин!
 
София, 1 април 2010 г.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”