Български  |  English

Who is mister Putin?

 

Навършват се десет години, откакто –  като президент и после за втори път като министър-председател - Владимир Путин е начело на Русия. Тук публикуваме една от възможните гледни точки към този „юбилей”, тази на Глеб Павловски, председател на Фонда за ефективна политика, известен руски политолог (и „политтехнолог”), приближен на Путин.
К
 
- Как отговаряте днес на въпроса «Who is mister Putin»?
- Този въпрос изразява десет години изумление. От непривичната му политическа фигура на фона на тогавашния политически пейзаж. Когато Путин влезе в политиката, такива като него нямаше нито у нас, нито на Запад. За Запада такъв скок от нищото към победа на изборите изглеждаше като мистика. Те смятаха, че Русия е на смъртен одър и старецът Елцин ще бъде сменен от още по-стария Примаков.
Путин беше изкушен от политиката, но не беше професионалист. Ако през 2000 година бяхме получили професионален политик за президент, може би с Русия щеше да бъде свършено. Необходим беше човек за необичайна задача – спасяването на руската държава, новата държава, която възникна през 1991 г., но се оказа нежизнеспособна. По света никой не ни съчувстваше. Спецслужбите бяха разпродадени, милицията беше криминализирана, армията беше оклеветена и небоеспособна.
Той импровизираше. И събираше власт от наличното, без много да разбира кому ще е нужна тя. Чак след това започна путинският бум, когато бяха възприети неговите политически иновации и се появи нужда от тях. Той създаде неповторима смесица, която тогава с еднакво удоволствие възприемаха както привържениците на СССР, така и болшинството от демократите. Решението за държавната символика беше най-яркото в този смисъл: знамето и орелът – царски, химнът – съветски.
- Назначаването на Путин за министър-председател съвпадна с взривове в Москва и Волгодонск. Какво си мислехте тогава по този повод?
- Ние в щаба му бяхме обезкуражени, под заплаха беше цялата кампания. Тогава се смяташе, че чеченският въпрос е смърт за репутацията. Но хората искаха някой да прояви сила и да вземе вместо тях страшното решение за война.
- За вас напускането на Елцин неочаквано ли беше?
- Не. Още през лятото на 1999 г. писах в пресата, че Елцин, за когото мнозина смятаха, че няма никакви козове, всъщност има възможност за немалко маневри. Една от тях – да се откаже предсрочно от пълномощията си. Концепцията за предизборната кампания на Путин (аз я писах) от самото начало включваше това.
- По време на кампанията отчитахте ли по-нататъшното развитие на образа на „силовика”?
- Пресмятахме до деня на изборите, не по-далече. Във всеки случай, новият президент трябваше да бъде офицер. Тъй като Елцин беше болен и физически слаб, приемникът му трябваше да е здрав, силен. През пролетта на 1999 г. проведохме допитване с кого от филмовите герои избирателите асоциират бъдещия президент. На първо място бяха Жеглов и Щирлиц.
- Кои събития оформиха физиономията на Путин, представата за него?
- Решението да вкара войски в Чечения. След това, когато стана президент, заяви, че поема отговорност за всичко, което се случва в страната. И не просто го заяви, а започна да изплаща заплатите и пенсиите до копейка. След катастрофата с „Курск” отиде при вдовиците на моряците. Разривът с Березовски. Протегна ръка за помощ на Америка на 11 септември 2001 г. – впрочем, много руски жест. После – сблъсъкът с ЮКОС. Както и да оценяваме правната страна на въпроса, за избирателите Путин стана действително самостоятелен играч, когато арестува Ходорковски. Дотогава мнозина мислеха, че е подставено лице на олигарсите. Важно за изграждането на образа му беше и решението да не се кандидатира за трети мандат. Силно – и реално рисковано решение. За политика, чиято популярност в края на мандата е стигнала до небесата, е по-сложно, отколкото да обяви война. Но тук се и проявява „новият Путин”, някакъв съвършено различен човек.
- Какво за тези десет години с Путин за вас лично беше най-важно?
- Путин ме ангажира политически. Целия си предишен живот в политиката аз бях свободна валенция, не членувах нито в партии, нито в политически организации. Първо дисидентство, после журналистика, после политически консултант... Днес консултираш някого, а утре – противника му. Ала с Путин за първи път ми се прищя да премина чертата. Направих го съзнателно, водеше ме желанието да доиграя „играта” до край. Идентифицирах се само с един отбор, което, разбира се, е непрофесионално за един консултант.
- А с какво в тези години ви разочарова Путин?
- По-скоро ме очарова. След изборите не чаках от него чудеса. Путин по натура, по характер е образован буржоа, представител на средната класа. И този буржоа, този крал-еснаф успя да създаде около себе си ослепителна аура на лидер. Създаде се национален център на Русия, около който се събра първо мнозинството, а после и цялата нация. Путин създаде мита за силата, която я нямаше в страната. Затова и бях тайно ядосан, че не тръгна към трети мандат. Естествено, разбирах, че би било некоректно, че е в разрез с конституцията, но, от друга страна, такъв късмет се пада веднъж на сто години и е опасно да се отказваш от него. Но Путин избра по-рискования вариант и това беше толкова смело, колкото преди десет години да тръгнеш към Грозни с разпаднала се армия. Путин не стана жертва на „мита Путин”.
- Може ли да наричаме епохата на Путин „десетте години, които промениха света”?
- Колкото и да е странно, да. Странно, защото относителното тегло на Русия в икономиката, в политиката, в иновациите е паднало до мизерни стойности. И мнозина в света смятат, че съответно е паднало и значението на страната. Путин успя да измени това състояние почти изключително за сметка на ресурса на личността си. Е, разбира се, и нефтът, и газът... Въпросът «Who is mister Putin?», с който започнахме, бе първият симптом за връщане на интереса към Русия. Изплашен интерес. Но съвременният свят цени успеха, даже не пита с какви средства е постигнат.
Trud.ru


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”