Ходене по буквите , брой 13 (2850), 08 април 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Марсел Пруст. "Аферата Льомоан". Превод от френски Юлиан Жилиев. ИК "Рата", С., 2010, цена 7,50 лева
Корицата е по актуалната мода: след като тези дни у нас бяха показани десетте чудовищни изображения на Мерилин Монро от Анди Уорхол, защо и Марсел Пруст да не бъде тиражиран? Девет образа на иконата на френския модернизъм, оцветени различно - и девет безспорно различни попарт внушения. В този дизайнерски подход е и най-точната интерпретация на книгата. Пруст публикува серията пастиши "Аферата Льомоан" през 1908-1909 в литературната притурка на в. "Фигаро", а през 1919 - и в отделна книга редом с други текстове. Предмет на имитации са Балзак, Флобер, Сент Бьов, Анри дьо Рение, Мишле, Емил Фаге, Ернест Ренан и Сен Симон - една и съща история за фантасмагорично производство на диаманти (разбира се, наказан със съд гешефт) е разказана в жанровете и стилистиката на въпросните деветима творци. Пруст е смятал тези текстове за "леки упражнения", изказвайки надежда, че пастишът, този "нисш жанр би могъл да стане нещо като косвена и по-дискретна, по-кратка и по-елегантна форма на литературна критика". Другаде, продължава Жилиев в преводаческата си бележка, Пруст се опасява, че ако пастишите бъдат публикувани в неподходящ контекст, то те "биха изгубили донякъде сериозното си значение на действена литературна критика". В крайна сметка, книгата напряга из основи спомените ни за френската литература от ХIХ век, но преди всичко понятието ни за пастиш и границата му с пародията. А може би и една редакторска шкурка е загладила в повече релефа на текстовете - подозрение, което трябва да подпали професионалните теоретици на превода, но... Но вече знаем, че Реймон Кьоно с неговите прочути "Упражнения по стил" има наистина бляскав предходник.
 
Илко Димитров. "Бог в Ню Йорк". ИК "Стигмати", С., 2010, цена 7 лева
На предпоследния лист на "Бог в Ню Йорк" стои привидно арогантното: "Читателите на тази книга са: Марин Бодаков (...)". Да, общо шест имена. Арогантно и точно, защото последната творба на Илко Димитров ни връща вкуса към неподправения смисъл на думата "предизвикателство". Защото това е угнетена и угнетяваща книга; прозаични фрагменти, които нервно търсят изход - и подреждат тежките от познание рафтове в ума на своя автор. Илко Димитров - като есеист - пише като че ли в членове и параграфи. Той трезво и безнадеждно законодателства в себе си. "Бог в Ню Йорк" изразява досега му с "градът, който поставя проблемите на духовната практика по най-радикалния, релефен начин - за да живея смислено, аз трябва да притежавам единствено умения и духовни наличности, които ми помагат в борбата за оцеляване, а не отклоняват вниманието ми (като теологичните драми)". Нетърпеливият град на бъдещето е помогнал на Димитров да разбере, че елит вече не съществува. Но това са само подстъпите към законодателната дейност, която поетът упражнява върху изтощеното човечество в самия себе си. Тази книга е за всички читатели, които търсят смислените места. И възпитаните книжарници.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”