Вградени ноти (музикални записи), брой 13 (2850), 08 април 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Музика с усмивка
Български  |  English

Музика с усмивка

 

Rumen Balyozov, Works for Violoncello & Piano, Ventseslav Nikolov; Radoslav Nikolov. GegaNew, 2010
 
Дебютен авторски диск на 60-годишна възраст! Сигурно Румен Бальозов посреща със специфичната си усмивка този факт, отреден за повечето български композитори. В държавата ни все още няма фонд за защита на националната некомерсиална музика. Непрекъснато слушаме какви неща ставали в Европа, но на тази тема никой не говори. Не се чува нищо, нито откъм културни ведомства (те не знаят), нито откъм учебни заведения и музикално-творчески обединения (те са се примирили, а и си правят илюзии, че поотделно ще се преборят по-добре). Така че не остава нищо друго, освен да напомним отново, че фирмата “Гега Ню” заедно с БНР все още е единственото място, където от време навреме се пръкват подобни, „странни” за нашата плътно телесна действителност, звукови продукти.(В последните няколко години и “Ориндж фактори” издава на дискове своите проекти, свързани и с български композитори.)
Заглавието на текста подсказва звуковите каламбури на този, самотен в пътя си, български автор. Румен обича да се “глуми” – и със себе си, и с музиката, и с всичко около нея. Избрал е изкуството на шаржа, често „по повод”... Самият той се определя като постмодернист тъкмо поради склонността си да пресича, събира или звукоизменя музикалния ХХ век. (И не само). Позволява си го с лекота в най-широк диапазон - както по отношение на шаржираните автори, така и във вида и стилистиката на “постмодерния жест” – от съвсем детската, едва ли не наивна шега (“Две детски истории” за пиано) до преозначаването на сериозни, на трайни за музикантството формули.
Компактдискът е „огласен” от тембрите на виолончелото и пианото. Така Бальозов напомня на слушателите, че челото е неговият инструмент, а лекотата и охотата, с които “работи по тема” с него, са направо завидни. Музиката се слуша също леко, с усмивка, с настроение. Бальозов сякаш винаги провежда някакъв диалог със свои предшественици: например неговите “Бестиарии” за виолончело и пиано със сполучливите звукови изображения на някои представители на фауната не може да не ни напомнят колегата му Сен-Санс. Както пък в „Moz-artalaSchnittke” заиграването е с Шнитке, с възможността да се създаде идиом върху идиома. В своеобразната сюита “Добре дошъл, 20 век!” за соло виолончело Бальозов щрихира между пролог и епилог джаза, додекафонията и модернизма... Направил е музикални визии и на авангардизма, и на инструменталния театър, и на много още явления в музиката на този век. И това е работа на голям професионалист, на човек с основни, детайлни знания, но преди всичко на музикант, който не забравя, че музика има и на сватби (“Сватбено капричио” за виолончело), и на празници (“Капричио по повод” върху прочутата тема на Милдред Хил)... Има и закачка с Венцеслав Николов в “инВЕНЦИи” за чело и пиано (за 60-годишнината му). Румен Бальозов изобщо е човек с парадоксално мислене и изглежда непоправим оптимист, въпреки че прекалено много знае, за да е все такъв. Но пиесите в компактдиска се слушат с удоволствие, още повече, че са изпълнени с рядък усет, с подвижност, с чудесна артикулация на текста и великолепно настроение от известния ни виолончелист Венцеслав Николов и Радослав Николов, дуо, което поддържа отдавна успешна концертна дейност.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”