От пръв поглед ( кино), брой 13 (2850), 08 април 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Полезен и вълнуващ филм
Български  |  English

Полезен и вълнуващ филм

 

“Кметът”, документален, 2010, България, 56 минути, режисьори: Адела Пеева и Антоний Дончев, сценарий – Адела Пеева, продуцент – “Адела медия”, оператор – Жоро Неделков, художник – Георги Тодоров-Жози, композитор – Борис Карадимчев, звукорежисьор – Мариана Вълканова, в ролите: Валентин Танев, Иван Юруков, Захари Бахаров.
Премиера – 30 март 2010 г. в Дом на киното
 
След “Чия е тази песен?” и “Развод по балкански”, в “Кметът” Адела Пеева отново е хванала предизвикателството за рогата – този път заедно с по-младия Антоний Дончев. След смешно-страшните балкански интерпретации на “Ясен месец” и трагиката на опропастените смесени бракове по времето на Енвер Ходжа, сега в едър план е съдбата на Иван Иванов (1891 - 1965) – велик хидроинженер и най-дълго управлявалият кмет на София (1934 -1944). След като построява Рилския водопровод, заради който е хабилитиран за дописен член (сега чл. кор.) на БАН, той е назначен на този пост от правителството на Кимон Георгиев. И продължава да развива градоустройството по стъпките на ген. Владимир Вазов, опитвайки се да хармонизира урбанизъм и живеене – от създаването на Голяма столична община, тролейбусния транспорт и монументалните сгради в центъра, през озеленяването, павирането и хигиената до Мусмановия план (1938) и откупуването на електрификационното предприятие на София от Белгийската компания (1941). Иван Иванов успешно се бори и с корупцията (всеки месец в списание “Сердика” са публикувани разходите на кметството). След бомбардировките през 1944 остава сам в кметството, обикаля пеша софийските руини и публикува в “Зора” стихотворение, където пише: “Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби”. От 9 октомври 1944, естествено, вече не е кмет, обявен е за враг на народа и германски шпионин. Тъй като е бил с ранг на министър, немски възпитаник, а и женен за германка, без малко да получи смъртна присъда от Народният съд, подобно на другите членове на правителството, но го спасяват язовирни планове. Въпреки че е осъден на 15 години затвор, през 1946 е освободен благодарение на руснаците. Когато нашите отишли да молят за помощ във връзка с язовир „Сталин” („Искър”), им отказали с мотива: “Вие си имате изключителен специалист - инж. Иван Иванов”. Дълги години той работи в Енергохидропроект, а главният му обект е язовир “Искър”, на чието откриване не е поканен, “защото не ни трябват фашистки кметове”.
Доста от тези подробности научих от филма „Кметът”. Както и че точно Елин Пелин е настоял за изключването на инж. Иван Иванов от БАН. Както и че е бил с досие и преди 9 септември (защото е работил с комунисти, като Петър Славински и Орлин Василев), и след това (последният, естествено, не си е мръднал пръста за него). Според челичения догматизъм и идеологическата параноя не само е опропастен животът на кмета и семейството му, но и дейността му в общината десетилетия е забулвана в тайни.
И филмът е изключително полезен - изважда важни факти от живота и дейността на своя герой през хроники, фотоси, страници от досието и интервюта с дъщерите му Бистра Иванова-Манова (основно) и Елза Иванова-Маринтьова (епизодично), както и с историците Искра Баева и Елинка Бояджиева. И от чуто-видяното се налагат неизбежните асоциации и носталгични паралели между тогавашна и днешна София. Да им завиди човек на столичани по времето на инж. Иван Иванов...
Въпреки че показва града от различни ракурси (има и откъси от „Един ден в София” на Захари Жандов), планината - от едно време и днес, събития от царство България и Народната република, филмът акцентира - смислово и визуално - върху Народния съд и разсечените от новата власт съдби. В търсене на по-ефектно въздействие, авторите прибягват и до актуалните в документалното ни кино възстановки (в ареста), но, макар и деликатни, макар и с физическо приближение до Иван Иванов (Валентин Танев), те по-скоро дращят органиката на филма. В този аспект ми липсваха имената на участниците – по-чисто би се гледал с тях.
В “Кметът” Адела Пеева продължава заниманията си с политическия вампиризъм от “Развод по албански” като документален екшън. Адекватно е съавторството й с Антоний Дончев, показал абсурда на социалистическата ни външна политика в „Частно разследване”.
„Кметът” надскача юбилейността на първоначалния проект (по случай 130-годишнината от провъзгласяването на София за столица) и се превръща в поредното вълнуващо документално разсъждение за българските нагласи и травматичната ни национална участ.
Горещо ви препоръчвам този филм, а аз самата вече очаквам новия проект на Адела Пеева, посветен на летеца-авантюрист Димитър Списаревски-Спаич.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”