Български  |  English

Картините на Джина Шемтов

 

Не е лесно да отстояваш отначало докрай амбицията си, нито да браниш от всякакви превратности призванието си, дори когато доброволно или не се озовеш съвсем сам на далечно и съвършено различно от всичко познато ти място. Все пак, много е възможно и да успееш. Нещо повече, след завладяващата вълна на ликуващо щастие от трудно извоюваната победа, си казваш със задоволство, че всички направени усилия не са били напразни. Това си мисля, докато разговарям с художничката Джина Шемтов* – българка, установила се в Париж през 1980 година, една жена, която оттогава до днес, въпреки всичко, продължава да прави това, което обича.
 
Срещата се случва в Българския културен център в Париж, където е наредена поредната й самостоятелна изложба. Тя представя живописни платна с доста интересна техника, която, въпреки практическия ми опит и настойчиви въпроси към художничката, си остава загадка. Джина е завършила “Текстил” в НХА при проф. Димо Балев, което донякъде обяснява “плътността” - както на материалния, така и на колоритния характер на платната. Колоритът на повечето е изграден на базата на противопоставяне – топли охри и кадмий хармонират и подчертават по нестандартен начин студените морски зелени и сини. Образно-семиотичният им аспект на пръв поглед е ясен и четлив, но за мен лично минава под знака на противоречието, а това ме кара да се запитам какъв човек е. Неизменно повтарящ се мотив е рамката на прозорец или просто цветна рамка, която, освен организационно, за мен има и своето семантично основание. Максимално синтезиран пейзаж, покриви и дворове, понякога част от профил или просто изгубена фигура с нечетливо лице, и отново рамка... В работите й има както носталгия, така и дистанцираност, които затрудняват намерението на художничката да бъде лесно прикачен етикет.
Въпреки че на пръв поглед атмосферата на френската столица, където от около 30 години живее Джина, е достатъчно ентусиазираща и зареждаща, градът като социална среда може да бъде наистина труден и потискащо високомерен – една силно сгъстена на желания за изява среда, в която чуждестранният (или екзотичен) субект не винаги бива натоварен с положителни очаквания и заряд.
Преди да извоюва своето място в артистичните кръгове, дъщерята на известната графичка Мария Недкова и журналистът Жак Шемтов работи като оформител в няколко печатни издателства. Постепенно, с желание, постоянство и талант, авторката намира или по-точно бива открита от “своите” галеристи и колекционери. Въпреки доказваната през всички тези години упоритост да бъде художник, работите й притежават едно по-различно настроение, което, странно защо, но остава най-трайно в съзнанието ми – мисля, че при този автор отсъства желанието да се хареса на всяка цена, което за мен означава свобода. И което намирам за особено симпатично.
 
* Произведенията на художничката можете да разгледате в интернет на адрес:  www.shemtov.net.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”