Български  |  English

Ялтенският клуб

 

Вглеждайки се в световните медии, този път попаднахме на коментар от известния наш политолог Иван Кръстев, поместен в полския Gazeta wyborcza. Предлагаме го с малки съкращения. Заглавието е на редакцията.
К
 
Да го кажем направо: ако Гърция беше Централноевропейска държава, гръцката криза никога нямаше да се случи. Като начало нито Германия, нито Франция щяха да оставят една страна, която е позната с окаяните си икономически резултати, недобрите си политически навици и дарбата си да разкрасява сметките си, да се присъедини към монетния съюз. След това, ако случайно или по недоглеждане, тази Централноевропейска Гърция се беше озовала в еврозоната, Брюксел старателно щеше да разчепка финансите й. Гърция обаче не е страна от Централна Европа. Представете си, че българският или румънският министър-председател контролира 80% от националните медии и има обичай да прекарва свободното си време с проститутки. Или че унгарският министър-председател, напук на всички съвети от Брюксел, заявява, че няма да замрази заплатите на държавните служители, въпреки остротата на икономическата криза. Трудно е да си представим бурята от възмущение, която това би предизвикало. Но това, което скандализира в София или Букурещ, предизвиква само повдигане на вежди, когато става дума за Рим или Мадрид.
Гръцката криза разкрива една обезпокоителна реалност, която реториката на Европейския съюз прикрива. Наистина Съюзът говори за солидарност, но европейските страни не се подписват под това. Показателно е, че повече от 70% от германците искат Гърция да напусне еврозоната, че член на Бундестага съветва Атина да продаде острови, че гръцките медии твърдят, че Германия дължи репарации за нацистката окупация.
Противно на надеждите на някои политици и коментатори, икономическата криза не предизвика възраждане на духа на солидарност в Европа. Напротив, тя породи един нов национализъм, движен от страха и гнева на европейските обществени мнения. В крайна сметка, в Южна, а не в Централна Европа се намираше зоната на турбулентността.
Ако преди година мнозина се страхуваха, че Централна Европа е твърде корумпирана и политически нестабилна, че икономиките там са твърде либерални (твърде англосаксонски), за да превъзмогнат кризата, днес е ясно, че в действителност Южна Европа е била затънала в съмнителни и противящи се на реформите поведения. Това, което вече отличава Унгария от Гърция, не е мащабът на проблемите, с които двете страни се сблъскват, а политическата воля на техните правителства да платят цената за излизане от коловоза. За момента страните от ЕС, които не са членове на еврозоната и изпълняват критериите от Маастрихт, са повече от страните в еврозоната, които успяват да ги покриват. Полша е единствената икономика в ЕС, която не падна в рецесията. Както го каза литовският министър-председател, „Докато една страна не е член на еврозоната, критериите от Маастрихт се прилагат твърде стриктно. Но щом сте вътре, можете да правите практически каквото поискате.”
Страни като България и Естония вече се страхуват, че ще бъдат „възнаградени” за стриктното спазване на маастрихтските критерии във времена на криза, като бъдат принудени да прекарат няколко години повече в чакалнята на еврозоната. Някои се страхуват, че всъщност, травмирани от уязвимостта на PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания), германците и французите ще решат да концентрират усилията си върху консолидирането на еврозоната преди нейното разширяване.
Икономическата криза роди една Европа, по-разделена, отколкото беше в началото на Иракската война. За щастие, този път не става въпрос за „старата” срещу „новата” Европа, а за еврозоната срещу тези, които не са нейни членове. За нещастие, когато погледнем картата, еврозоната покрива „старата Европа”. Колкото до страните, които не са част от нея, откриваме ги почти всички в Ялтенския клуб.
Иван Кръстев


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”