Български  |  English

Сънят на Алиса

 
 

Няколко часа, след като гледахме с детето „Алиса в страната на чудесата”, препредавах възторзите си на скептичен приятел. Без да го е видял, той вече не го харесваше, тъй като беше гледал филмче за направата му - и се беше подразнил от триизмерната анимация. В този момент си дадох сметка, че изобщо не съм забелязала, че във филма има триизмерна анимация. Като се замислех, може би Заекът... или онова кучеподобно нещо... или чеширският котарак може да са били направени на компютър, но в хода на филма не ми се видяха някакво невиждано в историята на кинематографията чудо. Въобще и „Алиса”, и „Аватар” не ми се сториха толкова различни като ефект - като ефект върху зрителя, имам предвид - от, да кажем, „Междузвездни войни”, където също имаше всевъзможни създания, странни земи, премятания и пр. Само дето беше преди двайсетина години и всички тези неща бяха постигнати с добър грим, няколко кинаджийски номера и любезното съдействие на Джим Хенсън.
Нямам нищо против да се правят 3D. Само ми е леко уморителен този акцент върху метода, сякаш промяната е радикална, колкото въвеждането на звука в киното. Нима това означава, че бюджетите на филмите ще трябва да скочат многократно, защото да правиш обикновено кино вече ще е демоде? Но колкото по-високо бюджетен е един филм, толкова повече хора ще трябва да го одобрят, респективно толкова по-скучен има вероятност да стане.
Това, слава богу, съвсем не е случаят с „Алиса” на Тим Бъртън. Филмът има индивидуален почерк, собствена заигравка със сюжета; на тези, на които ще им се стори кощунствено, бих предложила да се замислят над абсурда да се канонизира книга, написана с виртуозно презрение към всички правила. Впрочем Бъртън има лайтмотив, който се усеща в целия филм - идеята, че фантазията е спешно необходима, ако не искаш да играеш чужд сюжет. Което, естествено, е резонен въпрос за една екранизация - чий е все пак този сън - на Луис Карол или на Тим Бъртън. На Алиса, отговаря филмът. Е, да, но дали тя е истинската „Алиса”? Тази самоирония се наслагва върху другото сюжетно обяснение на съмненията в самоличността на главната героиня.
От една страна, Алиса не е Алиса, когато не отстоява себе си. От друга страна, принципът на екранизацията изисква да следваш чужд текст. От трета - и това ми се стори съвсем леко и приятно загатнато - когато момичето прочете книгата на шест, девет и седемнайсет години, то се идентифицира по различен начин с героинята, оттук и различните по възраст Алиси. Логично е със съзряването да идва все по-малко вживяване, оттам и нежеланието на порасналата Алиса да убива каквито и да било страшилища, както и периодичното й щипане, за да излезе от „съня”. Впрочем третото обяснение е „вярно с действителността” - наистина „Алиса” е от книгите, които се четат и от възрастни, при това не от носталгия, не от желание да се вдетиниш, нито пък с някакво умиление. Други книги, написани уж за деца и за възрастни, оставят усещането, че или си твърде малък, или си твърде голям за тях; обикновено това се дължи на доза умозрителност, досадно миришеща на поука.
В „Алиса” няма и следа от това; тя е лишена от умозрителност, подобно на игра, на танц. Невъзможно е да речеш „какво е искал да каже авторът”. Какво иска да каже един гавот? Една жига? Или каквото там танцуваше Лудият шапкар? Танцът може да е изразителен, да затрогва или увлича, но, слава богу, не те преследва с поуки.
Тази танцова, игрова енергия е причината „Алиса” да привлича читатели вече толкова време, при все че - ако гледаме сухо - е една фриволна импровизация върху детски римушки, колода карти и шепа шахматни фигури. И също като танца тя се поддава на множество интерпретации, без да спре да бъде разпознаваема.
Хореографията на Бъртън си струва да се види; не заради каквито и да било технически подробности, а заради увличащото, магнетично изпълнение на Джони Деп и Хелена Бонъм-Картър, които завихрят около себе си целия дигитален или реален ансамбъл и показват, че каквото и да става, филмите ще си останат „игри, които хората играят”.
 
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”