Косъмче от четка (изкуство), брой 12 (2584), 31 март 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Всяко чудо за една седмица
Български  |  English

Всяко чудо за една седмица

 

Седмица на Анди Уорхол, Музейна галерия за модерно изкуство, 23 – 30 март 2010
 
Ето това е една изложба, за която мога да си позволя да пиша, без да се налага да я посещавам и разглеждам. Добрата реклама наистина върши чудеса. Сега вече „и на сън да ги бутнеш”, всички знаят, че Анди Уорхол е „рисувал” Мерилин Монро. Или не, по-скоро са научили, че покрай поп-арта, той е изобретил и поп-фолка. Всъщност поп-арт няма, всичко е поп-фолк... Но това е валидно само за един конкретен адрес – т.нар. Музейна галерия за модерно изкуство в София. Няколко месеца по-късно тя напълно оправда съмненията и недоверието, с които започна дейността си. А с тази „виртуозна” идея за седмица на поп-фолка с лицето на Мерилин Монро дори надмина всички очаквания. Или май беше седмица на Уорхол.
Покрай целия този фарс се замислих за пореден път по един въпрос, който отдавна се носи в пространството без отговор и без смислен коментар. Трябва ли изкуството непременно да се маскира като народна атракция, за да предизвика интерес. Или по-добрата тактика е да остане „на висотата на своето положение” и да изчаква благоволението на малцината просветени. Къде да се фиксира границата между креативна комуникация със средата и евтини циркаджийски номера?
Меркантилната политика на музейната галерия и други сродни на нея инициативи и пространства са идеално мерило за най-ниската степен по скалата. И може би точно това е отговорът. Всичко зависи от целта. Ако изкуството съумее да употреби кода и знаците на масовата култура, които са съставни елементи на тази атракция, с цел да ги критикува, деконструира, да ги превърне в техен собствен антипод, да ги фетишизира (така, както постъпва и самият Уорхол), то тогава рискът от профанизация и изпускане от контрол се стопява. Остава само успешното общуване, а интересът се разгръща вече на много повече и по-богати пластове.
Страшно е обратното на тази ситуация - когато агентите на масовата култура и атракцията започнат да използват за своите цели изкуството. Това няма нищо общо с принципите на поп-арта. В този случай да му мисли Уорхол. Но ако за шепата професионално изкушени неговият образ и име са вече напълно “обругани”, то масовият зрител е съзрял във всичко това една примамливо лековата версия не на поп, а направо на културно събитие. Въпреки че то на практика е само показна симулация на такова.
И така, ставаме свидетели на това как идеята за поп-арт се използва като оправдание на уникално кичозна маркетингова стратегия. Единственото, което не можем да отречем, е наистина виртуозната визия на масова психика и масово очакване, която ни предлага тя. Музейната галерия напъха успешно „в потребителската кошница” всички мечти, имагинерни и народняшки изблици на лукс и хайлайф, „вкусен” псевдо глобализъм с елементи на ориенталщина плюс недоразбран модернизъм. Най-известните чалга диви тържествено отдръпват бели платнища, за да разкрият принтовете с образа на вечната икона Мерилин Монро. Съпроводът е на Найо Тицин в ролята на медийна личност, поканен да води събитието, което допълва неговия блясък с щипка класика, вероятно заради музикалното му образование или бог знае какво. Няма как да се мине и без промоция на едноименната марка цигари, както и без преоблечени като иконата блондинки. Но всичко това се появява по билбордове като „Седмица на Анди Уорхол в София”.
Все още не мога да разбера дали тези усилия са само, за да се продадат изгодно десетте (или там колкото са) принта с образа на Мерилин, или музейната галерия се опитва с пищна реклама да въведе някакъв стандарт, по който трябва тук да се представя и възприема изкуството. Да не говорим, че същата тази галерия гостуваше и на Министерство на културата неотдавна. Така наречената „Седмица на Анди Уорхол” с цялото й панаирджийско безумие и поп-фолк клюки ще приключи съвсем скоро, но се страхувам, че ще търсим необходимия баланс още много дълго и мъчително.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”