Мрежа/паяжина ( интернет), брой 12 (2584), 31 март 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Кибернасилникът | профили
Български  |  English

Кибернасилникът | профили

 

Чували ли сте за „сайбър булинг“? На сайта Cyberbullying.org можем да прочетем следното: „Cyberbullying-ът използва информационните и комуникационни технологии, за да упражнява умишлено и повтарящо се тормоз, индивидуално или в група, с цел да навреди някому."
Това определение, макар и доста общо, изтъква една съществена разлика между спонтанните грубияни, в каквито често се превръщат всички в мрежата, и представителите на cyberbullying-а. Вторите не са спонтанни. Те са упорити и организирани в злонамереността си. Действат колективно, като мишената им без изключение е различният в групата, предполагаемо уязвимият индивид. Освен че предпочитат да действат в група и анонимно, те имат и една друга особеност – те атакуват по абсолютно примитивен ad hominem маниер. Те ще се занимават с външността ви, с националността ви, с говорните ви или физически дефекти, ще разчитат на вашата психическа неустойчивост, дори понякога с цел да ви унищожат. Буквално! Тъкмо два нашумели случая на самоубийство - през 2003 на тринадесет годишния американец Раян Хълиган и през 2006 на шестнадесет годишната Мегън Майер, поставиха този феномен във фокуса на вниманието. Логично, жертвите на кибернасилие са предимно неукрепнали индивиди, подрастващи и деца. Това е така, защото вероятността един възрастен да обърне внимание на коментари за външния си вид е малка. Като че ли все повече обаче стават и атаките с цел съсипване на репутация и бизнес. Наскоро четох на сайта на Дойче веле статия за сблъсъка на германската авторка Фера Хохлайтер с кибернасилието в Южна Корея. Поразена от мащабите на явлението там, тя го обяснява с масовостта на интернет потреблението в тази страна и със склонността на корейците да коментират оживено в интернет всичко видяно по телевизията.
Преди година известна корейска актриса посегна на живота си. Причината – кибернасилие. Държавата е пожелала да накаже виновните, но страхът от цензура се е оказал по-голям от виртуалното насилие.
Фера Хохлайтер описва и друг случай - млада корейка е имала неблагоразумието да каже в популярно телевизионно шоу, че ниските мъже са неудачници. Скоро след това личните й данни станали всеобщо достояние и над нея се изсипал такъв тормоз, че тя започнала да се бои да напуска дома си. Самата Фера също става мишена на подобни атаки, след като корейски студент поства в блога си откъс от книгата й „Безсъници в Сеул“, при това неточно преведен. Корейските булита тутакси решават, че са оскърбени от чуждоземката, макар тя да е омъжена за кореец и да обича страната им.
Не е задължително да си крехък подрастващ, наивна любителка на токшоута или чувствителна актриса, за да събудиш тъмните страсти в мрежата. Често е напълно достатъчна завистта на конкурента ти.
Сигурно сте чували за “Assassin's Creed”, една от най-реалистично анимираните и новаторски електронни игри. Продуцент на играта е Джейд Реймънд, която освен компетентен бизнесмен и опитен ръководител на екип, е и програмист, специалист по комютърни науки. Това са достатъчни причини за респект, Редмънд обаче има нещастието да е красива жена. Тя е не просто упреквана в масмедиите, че използва външността си, за да популяризира играта си, в мрежата тя бива буквално разкъсвана от собствената си публика. Тя е и герой на порнографски комикс, който не е дело на някой копнеещ за изява тийнейджър, а на небезизвестния Дейв Чюнг, извоювал си след този “подвиг” неизвестно защо още по-голяма слава и одобрение.
Как е у нас? У нас все още никой не се е самоубил заради интернет тормоз, нещо повече – тук всяка критика в коментарите се счита за тормоз и следователно за признак, че си преуспял, а другите ти завиждат. Все по-лоша публицистика, граничеща с откровен “флейм"*, все по-разярена тълпа в коментарите – на това като че ли може да се погледне като на особен вид икономика, такава, в която производството и потреблението на обиди влизат в благословено равновесие. На тази садо-мазо връзка по никакъв начин не може да се погледне като на организиран и злонамерен опит да бъде унищожен някой, тъй като явно всички участници са щастливи.
Останалите просто не съществуват.


* flame – “пламък “ (англ.) - провокативен постинг, целящ по-голям пожар.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”