От пръв поглед ( кино), брой 12 (2584), 31 март 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Топло и весело
Български  |  English

Топло и весело

 

„Храна за душата” (Soul Kitchen), 2009, Германия, 99 минути, режисьор – Фатих Акин, сценарий: Фатих Акин и Адам Бусдукос, продуценти: Фатих Акин, Ан-Кристин Хоман, Паоло Коломбо; оператор – Райнер Клаусман, художник – Тамо Кунц, в ролите: Адам Бусдукос, Мориц Блайбтрой, Бирол Юнел, Фелине Роган, Анна Бедерке, Вотан Вилке Мьоринг и др.
Награди: Специалната награда на журито и Young Cinema Award от Венеция.
Показан на 14. София Филм Фест в „Голямата петорка”.
По екраните – от 2 април, разпространява Арт фест.
 
Фатих Акин е роден в Хамбург и често го снима. Както е известно, той е турски немец или немски турчин и непрестанно се занимава с мултиетническото живеене в Германия – още от дебюта си „Кратко и безболезнено” (1998). Новият му филм като него се щура из покрайнините на Хамбург, престъпността и надеждата, а и главният герой е грък. И все пак като сюжет „Храна за душата” е по-близък до „Солино” (2002). Но ако там ставаше дума за семейна пицария (италианци в Германия), тук младият, тантурест и добричък Зинос Казанзакис (Адам Бусдукос) държи ресторант за бързо хранене, наречен Soul Kitchen. Всичко е клето – и менюто, и интериорът, и печката, но хората нагъват пържени полуфабрикати и работата върви. Приятелката му Надин (Фелине Роган) е висока и богата блондинка със синя кръв, но изведнъж заминава за Шанхай. Бедите на Зинос продължават - сецва се, вдигайки старата гръцка миялна машина. Брат му Илиас – крадец и комарджия (Мориц Блайбтрой), който лежи в затвора, но излиза в отпуски, го моли за фиктивно назначение. Едновремешен съученик и днешен строителен мафиот (Лукас Грегорович) напъва да купи кръчмата, за да я превърне в бардак. На всичкото отгоре идва нов готвач (Бирол Юнел), радикално сменя менюто и прогонва постоянните клиенти. Така в опразненото помещение започва да репетира хард рок-бандата на бармана, започват да прииждат фенове, харесват класните европейски блюда и не щеш ли, „Храна за душата” става модно алтернативно място, а банкнотите валят. На Зинос му е мъчно за Надин, скайп-връзката не му стига и се отправя към Шанхай. Само че...
В този филм Фатих Акин се оттласква от разтърсващите, дълбоки драми между Германия и Турция в „Срещу стената” (2004) и „На прага на рая” (2007). И, решен да се поотпусне и повесели, освен към „Солино”, поглежда закачливо към слънчевия ситуативен комизъм на „През юли” (2000). „Храна за душата” е бляскава комедия за съвременните страсти и измами. Баналности се обиграват и надграждат с изобретателна ловкост и ексцентрика – отдавна не съм се смяла на воля. Топло, сърдечно, ведро и вкусно кино, където манталитети и перипетии, маргиналия и успех, гешефти и романтика подскачат в ритъма на рока. Фатих Акин е прекрасен и отвъд строгостта. „Храна за душата” е възможно най-адекватното заглавие на този „лек” филм.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”